Глава 2

Вакеʹвци ,

Веселин и Витка Гръчки – една съпружеска двойка, която въпреки големите материални затруднения и мизерия , които изпитваха в онова време, отгледаха, възпитаха и изучиха четири прекрасни деца, всеки от които е достоен за подражание в живота си от своите деца и внуци.

Вучков – Фамилия от Долни Окол. Малко хора знаят, че от този род е един от най – известните български бегачи на дълги разстояния в средата на 20 век – Димитър Вучков.

Велин „дивио” – име и псевдоним на човек от селото, скотовъдец /овчар/, който не влезе в ТКЗС – то и до края на живота си живееше и работеше само на село- по най- примитивния и екологично съобразен начин на живот/, пасеше и изхранваше няколко десетки овце, кокошки, прасе и др./, които бяха целия му доход. Храната за овцете най –често я докарваше с количка от нивите и ливадите.  Беше много начетен /можеше да води разговор по всякакви теми, включително и социално  – политически/, честен и почтен , а може би и религиозен, защото неговото хоби беше да копае гробове на починали хора безплатно , без да го кара някой, „Вуцидей” – псевдоним на известен , атрактивен, самобитен животновъд /овчар/ от с. Говедарци. Герой  на романа „Вуцидей  „/”Мацакурци”/ на големия класик на Рила – писателя Асен Христофоров. Негови са думите: „Мацакурец може и гяволо да излаже”. Мацакурци са се наричали хората от с. Говедарци.

Велин „Царо” – Един много талантлив художник – дърворезбар. За съжаление почина нелепо много млад,

Велин Гъйошиʹров – един от най – добрите учители в селото. Строг , взискателен и справедлив. На мен ми преподаваше по география. По негово време направихме една много сполучлива мащабна релефна карта на  България в югоизточната част на училищния двор, което по мое мнение беше голямо постижение за тогава,

Ветренски Иван – един от много – добрите учители в селото. На мен ми преподаваше по математика и физика. И аз съм му много благодарен, защото тогава ние нямахме никаква информация къде може да продължим образованието си след 7 клас. Той ни беше класен ръководител и според наблюденията си определяше и предлагаше на родителите ни на всеки от нас най – подходящото училище според показаните от нас възможности. Тъй като на мен ми вървяха много математика и физика и бях пълен отличник, той ме заведе лично за кандидатстване в Строителен техникум „Христо Ботев”, гр. София.. Мисля, че той не сбърка в преценката си за мен, за което му благодарих още на времето.

Той беше от гр. Дупница /тогава Ст. Димитров/. Започнал да следва в Инженерно – строителен институт /ИСИ/ , но поради това, че баща му и въобще целия му род са били определени от комунистическата власт като „врагове на народа” той е бил изгонен от Института и принуден да учителства в „такива загубени села” както в оня период е било класифицирано и нашето село.

Велин Маноʹв – единствения професор от село Горни Окол – умен, честен и трудолюбив Околец, мой съученик от основното училище.

Васе Станчоʹв – един изключително приятен и вечно усмихнат човек от селото – много добър земеделец и животновъд, каруцар в ДЗС – то.

Местности:

въртоʹпо,

вуин дол – мястото, където пътя от Долни Окол излиза на шосето ,

ваʹлозите – в тази местност бяха голяма част от нивите, ливадите и пасищата на нашия род и въобще на махала „бигоро”. В периода преди изселването на Калково ние използвахме много активно тази територия.

Други:

вук – вълк,

вуʹци да ви ядат – обръщение / заплаха към “непослушните” овце , крави и др.,

вреʹкне – вика, реве. Отнася се за малки деца, малки агнета и др.,

ваʹшка – въшка,

виʹдело – газ за осветление,

вʹърло – стръмно,

вишеʹл – видял – „Он те е вишел у гората”,

видоʹх – видях – „ Я те видох точка на сокако”/ Аз те видях одеве на улицата/,

връʹшник – ламаринен капак върху подницата за печене. Поʹдница – това е глинен съд /глинена тава/ за печене на агне, телешко или свинско месо, баница, попаʹрник, зелник и /или други вкусни ястия. Поставя се върху предварително подготвена и извадена от огнището жар и се покрива от горе с връшника, върху който също се слага жар. Уверявам Ви, че по вкусни ястия от тези не съм ял в живота си,

връʹчва – глинена делва за съхранение на туршии , сланина , сирене и др.,

въртоʹглав – откачен , не е в ред / човек , добитък /. При добитъка този проблем се получава най – често при удар по главата с тояга и /или друг тежък предмет. При човека това най –често е по рождение или се прави на такъв,

ваʹркам – бързам,

вредна булка – бърза , чевръста,

вървиʹнци – мравки,

вървиʹньок – мравуняк,

воз – нагоре – “Он ойде воз Клапатаница”; низ – надолу –  “Он слезна низ Клапатаница”, вовиʹрам се”- завирам се

вуʹна – вълна /”шума, вуна – торба да е пуна”; „сакат вуна за овца, дека е ишла у мешината на мечката”/искат вълна от овца, която е в корема на мечката. Отнася се за периода на култа към личността. Бирници минаваха от къща на къща и описваха всичкия добитък , който има. Естествено е, че понякога мечка или вълци може да изядат част от овцете, но вълна трябва да се предаде и за тях. И понеже „сиромах човек е жив дявол” започват да „хитруват” и заедно с действително изядените животни, те включват в „черния списък „ и други, които са ги заклали за да оцелеят, но ги обявяват за изядени. /,

вол /”от воло теле сакат” – това беше израз по времето на култа към личността за бирниците/.

 

„Г”.

Имена на хора; Фамилии;Прякори :

Гюргеʹнка, Галабиʹнка,  Гоʹста /Августина/, Гроздеʹ,

Гюла Биʹрова- акушерката , която е дала живот на многото деца, които се раждаха в селото .

И сега , при липса на доктор в селото извършва медицински услуги и първа медицинска помощ ,най – вече на живеещите в селото възрастни хора.

Отзивчива и човечна, достойна за уважение.

Гошо Гръчки – Той е един от поколението отлични майстори – дърводелци от селото, започнали занаята още в юношеска  възраст заедно с: Гошо Бомбата, Боян Малинов и др.  Почти целият им живот е минал в направа на дървена дограма на голяма част от живеещите в блокове Софиянци, работейки в завод „Толбухин”. Няма къща от селото, където да не са оставили следи някои от тези майстори със златни ръце,

Гошо Лазаров – един от добрите арматуристи от селото. Почти няма къща в селото, строена след 1970 г. където той да не е участвал в армирането на плочи, колони, греди и др.

Най – често той работеше с неговия приятел от детинство и колега  арматурист – Райчо;

Гаʹлабовци, Гуʹрговци, Глиʹговци, Грошареʹте, Гърците´,

Големиʹновци – Една от известните , относително заможни и  влиятелни фамилии в селото от началото и средата на 20 век, живеещи в тогавашния център на селото /срещу селската чешма/. Младен, Злате, Стоян, Истилиян, Видин, Стоил и др. Големинови са имена , оставили трайни следи в историята на селото в различните периоди. От младото поколение наследници на тази фамилия бих посочил децата на бай Видин – Тинка и Младен, които за съжаление си отидоха твърде рано от този свят.

Гяко – клисар на черквата ,който вървеше след попа по време на Коледа , Великден и др. празници и си мърмореше нещо на носа. Имаше обичай, когато идва в къщи с попа –  децата го мушкат в задника с пирон, набучен на дърво. Защо – не зная?

Гуʹжвата, Гъйоʹнин; Гаʹро,

Гъйошиʹро – един от влиятелните и интелегентни хора на селото  в 50 те години. Къщата му беше  на могилата до малката черква, модерна за времето и с изглед към цялото село.

Кметството,  кръчмата и селската – римска чешма в началото на 20 век

В тези две старини се крие голяма част от богатата история на село Горни Окол. Ако можеха да говорят, те биха казали всичко, а не ние сега да се мъчим да „сглобяваме“ история, която е позабравена в миналото.

Гледачеʹте – Природно интелегентни хора от тази  фамилия, от която е и моята майка.

Името идва от това, че  в рода е имало човек с много добри гадачески способности /ясновидец/. Фамилията е една от първите, заселени извън основната част на селото –  до „Дайкова глава”. По спомени от детството на майка ми през зимата посещението на вълците до оградата на двора им е било често явление, а не било рядкост и прескачането на оградата.

В наше  време гадачески способности имаше и най – голямата сестра на майка – тетка Симка, един прекрасен Човек. Тя от малка е заминала в София и живееше в малка къща в кв. Надежда – Военна рампа. Първата година, като ученик в строителния техникум „Христо Ботев” и аз живях в нейното семейство. По това време в нейната къща идваха много хора от селото /роднини, познати и непознати /за някакъв вид помощ, съвет и /или преспиване, защото в този период все още много малко околци живееха в София и то изключително на квартири. Никого не е върнала. При нея доживя старините си и баба ми Трена, защото в селото вече бяха национализирали всичко, вуйчо ми Яне не пожела да подпише и влезе доброволно в ТКЗС, поради което тогавашните власти на даваха на баба ми нито стотинка пенсия и тя беше напълно обречена, ако не живееше там. Тетка Симка работеше тежка и вредна за здравето физическа работа в завода за автомобилни гуми „Георги Димитров”, но винаги беше позитивно настроена и усмихната.

Вуйчо ми Яне Гледачки освен , че беше отличен земеделец, дълго време, преди да се назначи зъболекар в селото изпълняваше тази роля, но само за вадене на зъби. Операцията по изваждането се извършваше с клещите, които използваше при вадене на „клинци” от копитата на конете и говедата, които преди това потапяше в канче с ракия. Идва при него нашия, целия с подута буза и настръхнал от болки и страх, вуйчо му дава павурче с ракия да го смуче няколко минути за упойка и започва голямото викане и охкане. Вуйчо ми беше обаче едър, здрав и силен и не го пускаше, докато не завърши целия процес по изваждане на зъба. За по силните мъже, допълнително е ползвал и подкрепление, най – често от придружаващите болния . За негова чест, няма случай, в който да е пострадал фатално някой от „клиентите му”. От този род е Илия „Петляро” – буен като младеж, интелигентен като събеседник, бохем в живота и обичащ компаниите и чашката.

 

Местности:

гереʹно – квартал в селото, който до 60 – 70 те години беше едно огромно тресавище, което през 70 те години беше засипано с камъни и пръст и сега е едно прекрасно място за отдих, където се намира и най – вкусната и чиста изворна вода за пиене в селото. За съжаление,  до преди няколко години се поддържаше една чудесна градинка с алеи, но сега вече не,

гереньеʹте – огромно пасище , където обикновене се събираше добитъка , който отива и се връща от паша в Плана планина,

гаʹста кория – вдясно от пътя за Плана ,

горчиʹцата – в полето,

големи вир – в Плана,

гергиʹнов камик – по един от старите пътища за Калково,

гроʹбо – зловещо име на местност, близо до с. Плана. Не зная от къде е дошло това име,

градиʹще- историческа местност по пътя за Самоков. Прекопана от иманярите. В детството ми имаше запазени останки от стена на крепост / вероятно от времето на Цар Шишман/ , за което има много следи и догадки в Самоковско / с. Шишманово, Шишманов рид в Рила и др./,

гръʹсниците – местност в полето. В днешно време /края на 20 и началото на 21 век/ в тази местност са съсредоточени единствените обработваеми нивички на селото.

Преди това там се засаждаше основно коноп за домакински цели/ въжета, чували и др./.

От далече, засетите ниви с коноп наподобяват тези, които виждаме по телевизията, засети с канабис. Чел съм за направени опитни изследвания , които показват, че в засетите ниви с коноп не виреят слепи кучета и попови прасета, които са основна напаст за земеделските култури на  Горни Окол в момента.

 

Други:

гуʹмно – почистено и подравнено място в двора за вършеене на житото / най – често с коне или крави/.

В годините до национализацията технологичния процес за добив на жито/ ръж, овес, ечемик и др./ се състоеше в следното: ръчна жътва със сърп и подреждането в „ракоʹйки” ”/най – често тази дейност се извършваше от жените и децата/; направа на снопи от ожънатите „ракойки”/най – често тази дейност се извършваше от мъжете/; подреждане на снопите в т.н. „кръстциʹ”; натоварване и прекарване с каруца на снопите до гумното; подреждане на снопите по специален начин – в кръг и радиално около забития в средата на гумното стожер; връзване минимум на 2 коня, които обикалят около стожера в една посока, докато се навие цялото въже, чиято дължина стига до края на гумното и се прибере отново до стожера; обръщане на посоката на движение на конете с командата „прес”и с помоща на камшика. По този начин и конете, и коняра се предпазват от „виене на свят”. Най – често децата изпълняват ролята на коняри при вършеене. Аз съм бил един от тях и ми беше много приятно.В някои от годините процеса „вършеене” се извършваше и от крави /волове,  чрез закрепване към ярема на плетено от лески перде с тежести и обикаляне около стожера.След приключване на процеса започва отделянето на сламата и включване на „веячката” /ръчно, чрез въртене с крака/ за веене на житото /почистване и отделяне на плявата/.

Вършитба с коне  

 

гйол – вир,

гюʹбре – оборски тор,

гяʹвол – дявол,

геʹга – овчарска тояга,

гроʹзге – грозде,

глождинка – костилка

гроздаʹри – хора , които продават грозде. Най –често те бяха от селата на Пазарджишка околия /Ветрен, Славовица и др./. Пристигаха в селото с каруци, пълни с грозде, а се връщаха натоварени с : компири, жито и др. хранителни продукти, които получаваха при бартера. Спомням си , че като дете често спяха у нас / в плевнята най –често/, като преди това майка месеше зелник, а те изваждаха тепсия пълна с грозде и вечеряхме около огнището. Това беше до като бяхме частни стопани. После, по обясними причини тяхното посещение в селото ни спря. В нас спряха да идват преди това, защото при едно от спането у нас част от тях си бяха тръгнали по сред нощ, натоварвайки в каруците си и част от сеното, което беше на съхранение в плевнята. Разбира се, това е съвсем изолиран случай, заради който не може да правим обобщение за всички гроздари, но както съм споменал на друго място – „Във всяко стадо си има и мърша”.

гйоʹстерица – тояга  / “ако земем една гйостерица  ке видиш” /, здрав прът,

граʹшено – смес от плява , трици, сол, вода, кисело зеле и др. за кърмене на овце , крави и др.,

“гръм на нуʹжник не пада “– „бисери” от Самоковско, описани от писателя Асен Христофоров за един от действителните му герои – метеоролог на връх Мусала. Свързано е с множеството гръмотевици, които падат в Рила и той винаги е оцелявал от тях, като е обяснявал на хората защо,

гега – овчарска тояга,

гуʹжва – изплетена от лескови пръти гривна за захващане на две оградни платна от плет или друг материал,

Горни Пасарел  – едно от трите изселени села, на мястото на които беше завирен най – големия български язовир – „Искър”. Намираше се в североизточната страна на язовира.

На негова територия е построена и язовирната стена,

гьон сурат – човек, на който не му пука от нищо,

гъʹрчав /а  – много слаб мъж / жена. По време на моето детство и преди това такива хора не се котираха много в селото, защото работата искаше рало и мотика, а за това се искаше да си здрав и силен. Мислеха ги , че са болнави и не могат да вършат работа /тежък физически труд/.,

„гарга рошава”– смотан /а мъж /жена;

гоʹрскио – държавен служител, чиято основна задача е да следи за опазване на гората от неправомерно изсичане и от унищожаване на горските насаждения.

В онзи период бяха важни и двете неща, защото тогава имаше масово залесяване на свободни, пустеещи земи / най – много в калковско /.

В тази връзка и там бяха големите сблъсъци между нас – говедарчетата и горския.

Тъй като площите , засадени с борчета бяха защитена зона, в тях израстваше много вкусна и сочна трева, която добитъка харесваше много.

Ние искахме вечерно време говедата да бъдат нахранени добре и затова понякога си позволявахме да ги пуснем в „култуʹрата” /така се наричаха тези зони от Околци/.

Разбира се, това го правехме организирано, имахме си съгледвачи, но не бяха редки случаите, когато горския, който пътуваше с голям, як кон долу по шосето край язовира да ни изненада и тогава наставаше големия рев, оправдания и др.

Най –често ни се накарваше ,  записваше имената ни и по рядко глобяваха бащите ни.

При незаконна сеч, най –често гоʹрскио отиваше при „контрабандиста” и му вземаше брадвата или го причакваше на края на селото, след като знае от къде ще се върне. В много редки случаи го караше заедно с каруцата и дървата в Общината със съответните последствия.

 

„Д”.

Имена на хора;Фамилии; Прякори:

Добринка, Дамян, Димаʹна;  Дръндареʹте,  Другаʹнците, Джавгоʹвци,  Джоʹковци,  Дъглареʹте,  Джелеʹпете, Деяʹновци, Донеʹвци; Даʹко, Джунти,  Джафаʹта, Дзинка, Джоʹревица,

Данчо Кмета – най – дълго кметувалия човек в България – от 1959 г. до сега.

Има големи заслуги за изграждане на инфраструктурата на Горни  и Долни Окол.

Тъй като естеството на работата ми изискваше постоянно ходене по цяла България, мога да кажа, че много малко са селата пък и доста градчета с подобна, добре изградена още през 70 те и 80-те години на миналия век инфраструктура.

Разбира се, всеки човек, който е бил на тази позиция  сигурно е допускал и грешки, но моето лично мнение е, че такива хора са нужни и за бъдещето развитие на селото ни.

Да е жив и здрав бай Данчо още дълги години.

Джико – живееше на могилата в къщата, която вече се разпадна от само себе си,

проф. Димитър Сотиров от Долни Окол. Дългогодишен професор по „Пътища” във Инженерно  строителен институт /ИСИ/. Преди това е бил Главен инженер в „Инжстрой” и е помогнал на доста Околци / най –вече от Долни Окол/ да станат строителни работници и машинисти на пътно – строителни машини , а от там и Софийски жители със съответни жилища в комплексите на София.

Местности:

дауʹтов дол,

дълга ливада,

даʹйкова глава – първата по ред могила от „под могилите”,

джелеʹʹʹпската китка,

джопаʹнко,

диʹмо,

дурмиʹшица.

Други:

да обиʹдем  – да посетим , да видим / човек , ниви , животно и др./,

дъʹртио – стар човек,  

дръглиʹв – слаб, кльощав,

джуриʹляк – дървено бутало за избиване на мляко в бучка,

дръвниʹк –  дървено трупче , върху което се поставят дървата за цепене и /или главата на петела /кокошката за клане.

Колкото и жестоко да звучи, според разкази на очевидци, записани от големия български класик Иван Вазов и публикувани в том 4 „Пътеписи и драми”на такива дръвници са секли главите на българите от Батак след априлското въстание през 1876г. Тази жестокост е потвърдена и изнесена като факт пред  Международна комисия за кланетата в Батак  от големия английски журналист за това време – Мак Гахън,

дървеняʹк – опак , затворен човек,

дораʹмче – връхна дреха без ръкави,

дзеʹмнем – мръзнем,

дека – къде?,

долаʹп – ниша в зида за поставяне на съдове , храни и др.,

дуваʹр – масивна ограда от камъни ,тухли или бетон,

дженк – шега,

додеʹка – докато „Додека ти работиш, я ке поʹспим”,

дажджоʹ – дъжда,

двоим – отделяне от хората. “Он се двои от ората”,

дуʹʹде – обръщение към малко дете,

да се стеʹпат” – да се сбият,

дамаʹр –невидим, скрит белег в скалата, който трябва да следваш при обработката иʹ,

дамар” – определение за човек , който не е много добре с действията си,

„домазлък”- наименование на животни /шилета, телета, жребчета и др./, които хората оставят за себе си, т.е. не се продават и /или колят. Често , по онова време такива думи се отправяха и за неомъжени момичета, които вече са навършили 25 год. и по тогавашните неписани правила се считаха за „стари моми”. Най –често те се омъжваха за ергени от друго село. Това се отнася както за нашето село, така и за по – голяма част от селата в Самоковско.

Диви кози – една от редките забележителности и атракции на Рила. Редка, защото дивите кози са  почти на изчезване от постоянното бракониерстване и защото живеят в недостъпните за обикновения турист места. Аз неколкократно съм имал щастието да ги срещна , движейки се извън туристическите пътеки. Срещата с тези животни е неописуема.

 

 

Диви кози, пасейки си спокойно на „Мальово поле” след като ни усетиха се изплашиха и  тръгнаха да се спасяват нагоре по стената към връх Мальовица

 

доеʹнье – доене на крави, овце, кози и др. животни.

Тук бих желал да отбележа изключително честния и справедлив начин, по който се доеше и разпределяше млякото между овчарите в общото стадо. Това ставаше на 3 -4 пъти по време на сезона, като първото се определяше на Гергьовден, при събиране на стадото. До тогава всеки държеше овцете си в къщи, въпреки, че заедно ходеха на паша.

Вечерта преди  Гергьовден агнетата се отделяха от майките /”отбиваха се”, казано на езика на овчарите/. Овцете, които са били заедно на паша , без агнета се събират в егрека, който е изграден през деня, обикновено на някое празно място, близко до махалата на овчарите.

По този начин се създават равни условия за овцете относно хранене и други начини за влияние върху млеконадоя. На сутринта започва доенето на всяко стадо поотделно, като издоеното мляко се премерва, слага се някаква единица мярка и се пресмята всеки собственик какво количество мляко трябва да получи при първото мерене, без да има значение колко броя овце има. Така може да се получи стопанин примерно с 10 овце да получи право на повече мляко, от колкото този с 15 бр. Така , след като всички се изредят, се прави ново мерене, при което мерната еденица се намалява / пример: ако при първото мерене на всеки 100 грама надоено мляко от овца се полагат 5 кг. мляко, то при второто намалява примерно на 3 кг. и т.н. до есента, когато се разпределя последното мляко, което обикновено е много гъсто и най – често се ползва за направа на „крокмаʹч” /гъсто сварено прясно мляко/ и кисело мляко в буркани за по късна консумация.

При определяне на дните , когато трябва да ходиш  овчар обаче се взема като еденица мярка броя на овцете за всеки един стопанин. Така може да се окаже, че трябва да ходиш по често овчар, въпреки , че имаш по малко надоено мляко, а от там и получаваното е по малко.

Моето мнение е, че това е един уникален начин на справедливо разпределение на благата при общо съжителстване , запазен от векове в нашето село, защото на други места не е така.

 

 

„Е”.

Имена на хора; Фамилии; Прякори:

Евдеʹнка ,Елениʹца, Елиʹца; Елеʹнинци;

Еʹката- псевдоним на човек, който изпускаше буквата “н” в началото на изреченията .

Любимата му фраза , заради която носеше този прякор беше: “ека вали ,ека дуа , ека имам си сичко “.

Местности:

елаʹта – местност в Плана планина. В последно време стана известна в цяла България с двете убийства по време на лов,

елеʹзица – местност в Плана планина, близо до с. Плана, където е едно от постоянните леговища на мечка.

Други:

егреʹк – оградено място за овце извън селото,

еднаж – веднъж,

ебриʹк – глинен съд за миене най- често на ръце, лице, крака и др.,

ега – дано /”ега ти …..майката”/. Нецензурно обръщение от мъж към друг човек или животно.

 

„Ж”.

Имена на хора; Фамилии; Прякори:

Местности:

женска могила,

жабура,

жабарската маала – района около училището. Той възникна след 1950 г. Преди това  бяха ливади и градини с висока подпочвена вода и имаше много жаби, които крякаха денонощно и огласяваха цялата местност. Там попадаше и района около днешния площад, съвета и други около тях. След застрояването на къщите и след прокопаването и оформянето на канала по който тече водата /дола/ от „гаста кория” и от „корията” квартала се облагороди и стана добър за живеене.

Други:

 жабуʹняк,

 живоʹвляк – растение, растящо в мочурливи места. Използва се за лечение на рани,

 жнал / а – жънал, жънала,  

жеглоʹ – желязна пръчка, която се използва при ярема за впрягане на воловете,

женска челяд – чужда стока” – популярно разсъждение на бащи и дядовци през 19 и до средата на 20 век.

продължи към Глава 3

 

 

 

  2 comments for “Глава 2

  1. Яна М
    16.05.2015 at 14:17

    Здравейте и моите огромни почитания за ГИГАНТСКИЯ труд, който сте вложили в обощаването и описването на толкова много информация. Личи си любовта, която изпитвате към родния си край – покланям Ви се и за това!
    Моята баба Велика е родена и живяла до 12тата си годишнина в с. Горни Окол. Любопитно е, че тя – заедно с брат си Васил и сестра си Лефтера – са наследници на два рода – Крачкови и Станболски, за които не се споменава в сайта Ви. За съжаление, никой от тях тримата вече не е сред нас, за да ми разкаже повече, а навремето – когато бях малка и баба ми разкаваше истории за рода и селото – главата ми е била другаде… и сега ме е яд!
    Благодаря Ви за страхотния сайт! Аз обещавам да се разровя, колкото мога в корените на дедите си и да предам тази родова памет на моето детенце!
    Бъдете здрав!

  2. nikola georgiev
    05.04.2016 at 10:48

    Здравейте, корените са велико нещо, щем -не щем, няма как да избягаме от тях. Пародийно е когато наши новоиздрискани „телевизионни личности“ си измислят аристократичен произход. Някои че били наследници на Руски дворяни, други на Иван Шишмановият род и тям подобни глупотевини. Аз лично се учудих след десети ноември колко много хора се обявяваха за наследници на мините в Кремиковци или на терени в центъра на София за кито няма шанс да са били някога частно притежание изобщо! Нека скъсаме с тоя комплексарски манталитет. Не е страшно че не сме имали Западноевропейската родова традиция. Страшното е ако се гнусим от нашите пра-деди овчари и орачи. Аз също съм от Горни Окол по майчина линия и често се напъвам да си спомня годините и хората които съм срещал в моето щастливо детство на село. Трябва да се пише за случките и хората които отдавна са в миналото, сега е много по -лесно да се съхрани някаква информация че и да бъде видяна от повече хора. Някои събития си струва да бъдат увековечени. Ще пишем каквото се сетим, великият Улиям Сароян казвал че само така
    чувства че е жив!

Вашият коментар

NextGEN Public Uploader by WebDevStudios