Глава 1

 

Роден съм през 1945г. в Горни Окол, където живях постоянно до завършване на седми клас. От тогава до сега  живея в гр. София, но не пропускам всеки свободен ден да отида на село.Голям фен съм на селото, околностите около него, Плана и  Рила планини.Обичам много Горни Окол и уважавам хората от селото.Обичам много безкрайните разходки във и около селото, екстремния туризъм и ските в Рила.Хората от селото ме познават като човека с раница на гръб.

 Нямам дарба за писател, поет, художник и т.н. , така, че това , което съм написал е съвсем аматьорско и непринудено – без никакви художествени вмешателства и затова моля за извинение. Формата и начина, по който описвам нещата по скоро приличат на някаква автобиография или „CV”/ както е модерно да се казва сега/ и /или прилича на някакъв доклад по определена тема, но… толкова мога, защото през по – голяма част от живота си съм писал такива неща.

Освен общи неща, за по голяма достоверност съм си позволил да впиша и някои по конкретни, лични/ семейни, за което се извинявам, ако съм „прекалил”.

Позволил съм си да цитирам имена на конкретни личности, оставили за историята на селото и околията нещо по различно от масовото и ежедневното и чрез описание на действията на тези личности съм се опитал да се докосна до някои събития за епохата, в която са живеели.Нямам претенции за оригиналност , непогрешимост и пълнота. Описвам нещата така, както аз съм ги видял, почувствал и запомнил.

Постарал съм се да включа в историята на селото както диалектни имена на  хора, местности, фамилии, прякори и др., така и малки историйки за хора, които са били по различни от другите. Хора, които са изпъкнали с някои свои качества и /или характерни черти, различаващи ги от другите за времето, когато са живеели. Хора, които са запомнени с някои свои способности и умения при инцидентни случки от живота им и др. Постарал съм се да напиша и повече подробности за някои събития в национален мащаб, които са ми направили по силно впечатление и които ми се иска да останат в историята. По този начин съм се опитал да изразя и Гражданската си позиция по важни за страната ни събития.

     „Всяка прилика с някой  човек, фамилии , прякор или случка е случайна,  освен ако той /те не са цитирани конкретно.

За по голяма яснота и обвързаност диалектните думи са описани по азбучен ред.

Поставял съм  ударения върху думите, за да се произнасят автентично.

 

 

„А”.

Имена на хора; Фамилии; Прякори :

Андон, Аниʹка, Аʹджо, Ангеʹла, Анка; Арулинскиʹте; Амзаʹта.

Ангел Мечкаʹрски – един от най –добрите селски дърводелци от Горно Околската школа  в средата на 20 век,  с „майсторско свидетелство”и добро за времето си техническо оборудване. Откликваше на нуждите на хората по всяко време. Имаше неприятен случай в неговия живот, когато отговаряше за „сеʹлскио бик”. По време на водопоя на „училищната чешма” бикоʹ го напада и го беше наранил много сериозно, но човека е имал късмет – оцеля и даже практикуваше дърводелския си занаят до края на живота си.

Атанас Белио /”Мустака”/ – първия председател на ТКЗС в селото.

Атанас Паʹнтов – един от кметовете на селото в края на 20 век.

Арангел Мишаʹлов – моят дядо по бащина линия. Гордея се с него. Жива история на поколението, родени в края на 19 и началото на 20 век мъже. Седем години бил войник и на война – кавалерист и участник в: първа световна , балканска и междусъюзническа войни. По чудо оцелял, със сериозни рани и увреждания, с изцяло избити зъби , с три ордена за храброст. Баща на 4 деца , родени и израснали в най – бедните и мизерни години по време и след дългите, многогодишни убийствени и безсмислени войни. Тези войни бяха нанесли много рани и страх у хората. Ако отидете на площада на селото може да прочетете имената на 32 загинали и не се върнали от тези безсмислени войни. Почти няма род в селото, незасегнат от тази жестока истина.

 

Живота на дядо Арангел е типичен пример за живота на поколението околци родени в края на 19 век и живяли през 20 век, наподобяващ до голяма степен живота на героите на Елин Пелин от романа „Гераците”.

дядо Арангел и баба Стоянка                   дядо Тодор  и баба Трена

           Мишалови                                                              Гледачки      

   родители на баща ми                                  родители на майкa ми

     

 

Местности:

аджоʹвица,

асаʹнаги дол ,

арулинскиʹо кладенец – там ловците от Горни Окол си изградиха и поддържат чудесна хижа.

Други:

айдуʹк – крадец,

амбар – дървен сандък за съхранение на зърно,

антериʹя – връхна горна дреха без ръкави от дебел, ръчно тъкан плат или от агнешка кожа,

алтав – буен, щур, “откачен”,

аʹндак – пропаст;

айдамаʹк – мързелив, безотговорен младеж,

артиʹсал – останал, не се е класирал, не се е качил в автобуса  и др.,

асър – „легло – „дюшек” за спане.  Изработва се от стъблата на ръжта и се постиля  /полага/ направо върху пода / най- често под от кал – „пръстен под”/. Като деца, моето поколение и тези преди нас сме спали на такива „легла”;

ашчиʹкя – жена, която шета в къщата и обслужва гостите при хранене,

„Агенцията” – така се казват и сега от Околци и Самоковци автостанциите в София и Самоков.

Автостанция София и автобусни превози за Окол.

Първата автостанция беше на Орлов мост. След разширяването на бул. „Цариградско шосе „ беше преместена на „Ситняково” – срещу Румънското посолство . В момента се намира в Дървеница – под моста. За много хора от младото поколение това не е интересна тема, но за моето поколение беше важна тема не само от транспортни удобства, но и от социални контакти. Тази тема е част от живота на хората при „великото преселение „ от село към града след национализацията в селото. Много често, при първото идване на хора от село в София ги чакаха на „Агенцията”/както често се наричаше автостанцията/, а при следващите идвания най – често срещите ставаха на „Халите” или пред „ЦУМ”.

В годините на моето детство автобуси до Окол все още нямаше.

За Самоков и /или София се пътуваше до възможните 2 спирки на основния път София – Самоков – „Щъркелово гнездо”и /или „Плански дол”.

Аз си спомням моето първо отиване в София.

Бях ученик в отделенията. Имах голямо желание да видя София, още повече, че там вече живееха на квартири моите чичовци, леля и тетки . През пролетната ваканция , въпреки съпротивата и голямото притеснение на родителите ми тръгнах сам през Калково / тогава още нямаше път през Окол/.

Бях обут с опинци /цървули/, но ги свалих преди спирката, скрих ги в един шипков храст и си обух гуменки, защото се притеснявах да ходя с тях в София за да не ми се подиграват и сочат с пръст. По това време имаше такива настроения както от старите /кореняци Софиянци/, така и от новите /довчерашни селяндури/, които вече се срамуваха от произхода си. По това време беше и топенето на снеговете и си представяте как съм ходил с гуменки в реките от вода по улиците на София. Но, мечтата ми беше изпълнена.  На връщане, по обратната процедура си свалих прогнилите гуменки и си обух с радост опинците.

Поколението на нашите деди и прадеди е ходило до София обикновено един път в годината – в ранна есен по някоя от следните причини : продажба на дърва, картофи и др. неща; „цанене” като слугинки на малките дъщери в богати семейства и др. По тази схема моята майка е била слугинка в богато еврейско семейство аптекари , чиято аптека и дом са били точно на ъгъла на сегашния бул. „Цариградско шосе „ и бул. „Евлоги Георгиев”. По нейните спомени това са били едни от най – хубавите иʹ години, още повече, че е случила на много човечни господари. Между другото, нейните големи готварски умения и госбите, които готвеше непознати до този момент в Горни Окол според нея се дължат на „слугинстването „ иʹ. В замяна на продадената стока, хората купували : „шикер”/захар/; „видело”/ газ за осветление”; зехтин; бяло брашно  и др. най – необходими неща. Пътувало се е обикновено с волски каруци по пряк път през Долни Окол, Долни Пасарел, Дяволския мост , Кокаляне и т.н. до Орлов мост, където в този район се е търгувало. Тръгвало се е в късния след обяд, пътува се цяла нощ и се пристига сутринта в София. Връщането е ставало по обратния път в същия ден, след изпълнение на задачите. Пътували са по няколко каруци заедно. В някои от пътуванията , на връщане, при т.н. вече „Дяволски мост” , късно вечерта от страни на пътя се чува невероятен шум, подскачане и танци на „чудовища” с дяволски /съгласно преданията/ одежди и заклинания. Хората изгубват и ума и дума, даже забравят какво е станало и се прибират в селото обикновено без продуктите, които са купили и без много от личните си вещи. По късно при пътуванията те се организират в по големи групи /може би всички, които искат да ходят в София/ , вземат със себе си и солидни оръжия

/ пушки, които са имали, ножове , брадви и др./. На връщане излизат същите „дяволчета” , но вече Околци са много по силни и подготвени, „разконспирират” ги, събличат ги в човешки одежди и те побягват  „напикани”. Оказва се , че това са най –обикновени айдуʹци – такива, каквито се навъдиха в днешно време даже и в Окол. От тогава обаче хората имат едно на ум при тези пътувания, но името „Дяволския мост” остава и до днес, въпреки че след направата на новото шосе се направи нов мост, който изправя пътя и не се получава тази крива, навътре в долината на реката, която е била много удобна за бандитите.

Б”.

Имена на хора; Фамилии; Прякори :

Божиʹчко, Боʹрчо, Богдаʹна, Божиʹл, Бонеʹ; Баʹшовци, Биʹровци, Бозеʹвци , Бачииʹските, Бароʹвци , Богеʹвци;  биʹлката, барлеʹ.

Баров Стоян – един от учредителите и  постоянен управител на ДЗС – Горни Окол. По моя преценка той беше  най- влиятелния /силния /човек в селото по времето на социализма.

И това е обяснимо за тази епоха, защото, който държи ножа той държи и хляба / това е стара истина в целия свят/. Повечето от успехите и разбира се и част от неуспехите на ДЗС – то са негова заслуга. Познаваха го в цяла Самоковска околия и се ползваше с почит, уважение и респект сред повечето от  хората. Имах случаи, когато ходейки в Самоков и из Рила, срещах много хора от Самоковския край и когато ме питаха от къде съм – повечето от тях имаха желание да демонстрират, че се познават с „Барето”, както беше известен той.

Имаше голямо желание да задържи младите хора в селото, но ниското заплащане в ДЗС, индустриализацията , близостта до София и Самоков и други обективни причини не му позволиха. В желанието си да задържи повече хора в селото, според слуховете , които се носеха тогава в селото – той се е противопоставил решително, и то успешно на идеята за продължаване на градския рейс №3 от Долни Пасарел до Горни Окол, което би било голямо улеснение за „Софийските околци”. Ако това наистина е било така, мисля, че е една от грешките му въпреки благородния замисъл, който е имал той.

Баров Веселин – брат на Стоян и дългогодишен кадър на Пътна милиция и изпитващ от КАТ. Помогнал е на много хора от селото при проблеми с  шофьорски изпити, инциденти и други неприятни моменти свързани с КАТ.

Божил Ваташки – Произхождаше от едно от многодетните семейства в селото/ за онзи период се разбираше над 7- 8 деца/ на Златеʹ  Заʹячки. Той е един от поколението мъже, участвали във втората световна война с жестоки последици – беше заседнал коршум в тялото му близо до сърцето и дишаше много трудно – периодично впомпваше въздух с помпичка. Преди войната е бил войник в почетната гвардейска рота . Работеше в първа градска болница като телефонист. Запомнил съм една от  непрекъснато повтарящите се фрази от ежедневния му контакт с хората, които се обаждат – „Ке чекаш”/Ще чакаш/, която не е била много разбрана от всички, които се обаждат по телефона. Тогава телефонната централа беше с малки възможности и свързването беше много трудно. Работейки като такъв, той имаше непрекъснат контакт и с медицинския персонал, поради което много често съдействаше на много хора от селото, потърсили лекарска помощ там.

Между другото от Горни Окол са участвали много хора във Втората световна война.

Мисля, че няма загинал по време на войната Горно Околец, но част от участвалите останаха с трайни здравословни проблеми, а някои се пропиха след това.

Подобен проблем като Божил Ваташки имаше и Тодор Глигов.

Божил Сунге́ровмой съученик от детските години. Имаʹ нещастието да остане в историята на селото като единствената жертва /удавен в язовира/ от Горни Окол по време на завиряването на язовир Искър /тогава яз. „Сталин”/. Това се случи лятото, когато пасехме крави и коне непосредствено до водата в разрушеното вече с. Калково и язовира беше в процес на завиряване. Всички се къпехме в този опасен тогава басейн със завиряваща се вода, но той има жестокия късмет да попадне изведнъж в дълбока яма, каквито имаше много. Ние все още не можехме да плуваме. Вечерта беше много трагично, защото кравите му се прибраха без него и майка му ни питаше къде е той. Никой от неговите другари, които бяхме през деня не смееше да каже истината. Това беше първия в живота ми косвен допир до смъртта. Не бих пожелавал на никого да изпадне в тази ситуация

След няколко дни намериха тялото му изхвърлено на брега.

Имаше още един случай на удавяне, но на кон, който беше „заклопен с букагии”.

Бонеʹ Поро́в – добър човек и атрактивен ловец. В спомените ми е един случай, в който той беше убил голяма дива свиня, изложил я на площада сред село под плачещата върба и обясняваше на хората ловджийското си приключение. В един момент обаче изчезна от площада – оказа се , че е отишъл да дава обяснение за „геройството си”на едно не много приятно за посещение място.

бомбата – колоритна личност. Не беше лош по характер, но като пийнеше имаше навика да псува „комунистите”, за което си имаше доста неприятности с властта.

бернаʹро/ Пешо Поро́в/-един от най-добрите и самоотвержени вратари на футболния отбор на Горни Окол през 50 те и 60 те години. По време на един от междуселските мачове в стремежа си да спаси вратата от гол, си разкървави главата в страничния дирек на вратата. От тогава му излезе този прякор на фамилията на световно известния в този период вратар на френския национален отбор – Бернард. За съжаление и този човек си отиде без време от този свят по един много нелеп, жесток и трагичен начин.

Между другото, в тези години се играеха много интересни и не лоши междуселски мачове.

Те бяха абсолютно аматьорски, без никакви средства и нормални условия за игра, но с много желание и хъс в играта, на които биха завидяли дори и сегашните т.н. „бистришки тигри”.

Първото игрище беше на мястото на сегашното кметство, а следващото в „Завоя”, до къщата на „Царо”, където се провеждаха и традиционните селски събори.

Футболният ни отбор беше един от най – добрите в Самоковска околия, с много талантливи момчета, които обаче по обективни причини нямаха възможност да се развият като големи футболисти. Ще си позволя да спомена само една малка част от тези великолепни момчета/за това време/ с техните футболни прякори, доставили много радости нахората от селото: „лимбата“ , „шампи“, „фурната“, „гаро“, „месхи“, „смоко“, „укя“ и много други. По това време повечето от Околци бяхме привърженици /фенове/ на ЦСКА.

„Братиʹната” /Борчо Руменин/ – „Колоритна личност” от края на 20 и началото на 21 век . Роден в селото около 30-те години на 20 век, живял и работил в Самоков , интелигентен човек, уважаван от съгражданите си и т.н., но от десетина години , след пенсиониране се връща в Горни Окол и започва да се опитва да възпроизвежда живота си от детско – юношеските години сам, без никаква помощ и то така , както го е запомнил.

В момента, по мое мнение той иска да докаже и го прави доста успешно за сега, че дори и на тази възраст, без необходимите материални и други възможности човек, който е относително здрав може да  произвежда блага , да живее един приличен и достоен живот без да се отдава на пороци, хленчене , опиянчване и др.

За информация, в момента, когато пиша тези неща в неговия двор има: крава и голямо теле, 12 овце, над 20 кокошки и 3 петела, 2 кучета  и др. съпътстващи животинки, които живеят един „щастлив” по техните критерии живот , защото са „свободни”и са в непрекъснат контакт с природата. Голямо удоволствие е да гледаш тази „селска идилия” особено сутрин рано, когато всички животинки го наобиколят и му се радват истински, очаквайки само храна и вода от него. В почивните дни се струпват около оградата му много малки деца, които се радват на всички животинки, особено на малките пиленца. Двора прилича на зоологическа градина. Както са старите селски дворове , по средата му се намира „бунището”, на върха на което  всяка сутрин се изправя „алфа петела”и с красиво „кукуригане” съобщава ,че денят започва. Между другото излюпването на пиленцата не става след зареждане на яйца в „полога” от него, а по „инициатива „ на „квачката”. Той разбира за това събитие едва когато т.н. „квачка” се покаже в двора с десетина пиленца изведнъж.

През изминалото лято има случай, когато поредната квачка е изядена от лисица, но пиленцата са поети от друга кокошка и вече са големи кокошки.

В друг случай, при необяснима ситуация едно от кучетата изяжда квачката, но пиленцата сами оцеляват, в момента са поотраснали и даже са придобили невероятно чувство за самосъхранение.Разбира се, кучето- убиец беше ударено по главата с мотика от„братината”, изхвърлено далече от къщата като „мъртво”, но на следващия ден го виждам пред портата. Естествено, че той не му прости и отново го изпрати в пъкъла с „еднопосочен билет”.

Струва си да се замислим в днешно време за тази „идилия” и взаимопомощ при животните и някои от хората.

Въобще, живота на този човек и стопанството му заслужават достойно внимание и уважение на фона на „загиващото” животновъдство не само в Окол, но и в цяла България.

 

Местности:

баруʹпа,

богеʹвио валог,

баʹчов дол,

бело камень́е,

баʹзов дол,

биʹстрио дол.

бунаʹя – обширна местност /пасище/ по преката пътека за „Стената на язовира”, където лятно време се събираха на паша говеда от махалите „бигоʹро”, „иваʹновци” и от Долни Окол и правехме борби между тях за излъчване на победител. Моят спомен е от борбите на кравата на Гошо Гръчки , която беше представителя на „бигоро”. Тя побеждаваше всички, защото освен, че беше силна, нейните рога бяха извити на вътре и бяха голямо предимство, защото тези на противничката оставаха вътре и тя не можеше да реагира, независимо колко беше яка и силна,

бигоʹро – махала в селото, където съм роден и израсъл аз,

Други:

бачиʹя – „овцеферма” извън селото, където имаше оградено пространство за овцете /егрек/ и колиба за овчарите. Ако тя е далече от селото най – често се прави от подръчни средства – смрики, дървета, шума, слама и др. Ако е в рамките и /или извън селото най – често тя се прави от специално „оплетени дървени пердета” от лескови пръти и забити колове между тях, които се свързват помежду си с „гужви”. Те са инвентарни, разглобяват се и може да се преместят / прекарат с каруца/ на друго място, защото имаше неписана технология за местене на егреците на различни ниви /ливади/ заради наторяването им. В последните години не се правеха колиби, а дървени сандъци /легла за спане/ или фургони / в най – ново време/

 

 

божич /Коледа/ – В онзи период той беше по другия календар и се празнуваше в периода около 7 януари, както сега все още празнуват в Русия и Сърбия. Ходеше се на черква, ядеше се и се пиеше на корем със свински деликатеси, туршии и греяна ракия. Ходеше се задължително в кумовете и на един от дните се правеше огромно хоро в центъра на селото,

бадни вечер /бъдни вечер/ – Приготвяха се специално за вечерта точно определени постни ястия, полагаха се на пода на „одаята” върху постлана слама и след молитвите и прекръстването се разрешаваше от дядо Арангел вечерята. Специално за нас децата, баба Стоянка раздаваше по равно на всички деца лешници, които ги е съхранявала много внимателно от нас за този момент. Специално за тази вечер мъжете ходеха през деня в букова гора и докарваха дебели сурови букови дървета /”бадняко́вици”/, които ги разцепваха и слагаха в огнището да държат огъня цяла вечер,

  огнище с бадняко́вици

 

„Злите хора оставят след себе си пожарища.

Добрият човек оставя подире си огнище”          /Йордан Радичков/

бега´– избяга,

баʹя- батко,

баяʹ – много,

бико´ – селския бик. Той беше истинско страшилище за селото. В центъра на селото /където в момента е паметника на загиналите във войните в градинката пред кръчмата/ имаше изградена специална сграда за  него – бикаʹрник.  Имаше специално упълномощен от кмета на общината бикаʹр – най – често тази роля изпълняваше селскио поʹляк /пъдар/. Когато тръгнеше на водопой на „селската чешма” , настъпваше истински хаос и страх у хората. Той беше с вързан на шията и удрящ се между краката му дебел кол и се караше от бикаро с вила. Движейки се той издаваше ужасявящ рев , от който всичко живо трепереше и се изпокриваше където намери

 

 

бучка – дървен съд с форма на пресечен конус за избиване на краве мляко за мътеница

/айран /и масло,

бърдо – част от ръчния стан / разбой/, през което се вкарваха отделните нишки, от които се тъчеше,

бел маш – много вкусно ястие от прясно овче гъсто мляко с пресен лук,

буниʹще – място за изхвърляне на оборския тор и други боклуци, най-често в двора , близо до кошарата,

бръʹчник – женска дреха като плисирана пола,

бука – голямо буково дърво,

брана´ – ръчно изработено от клони на дървета приспособление за заглаждане на изорана нива  и засято върху нея жито,

басамаʹк – тресавище,

браʹви – брой овце,

бесо´ да те фане “ /бяс да те хване / – нарицателно проклятие към хора, животни и др.,

бърде’ – копче,

баде′– малко пиронче,

баʹде – бъде /“ нема да го ба′де “ – няма да го бъде /,

бууна’ – бухна,

боʹрина – напоена със смола кора от иглолистно / най – често борово/ дърво, която служеше за подпалки на огъня. За запалване на огъня служеха и ползваните от векове огниво, кремък и прахан, които моят дядо и другите пушачи от онова време ползваха и за запалване на цигарите, които свиваха ръчно от „качак” в някаква хартийка. Тогава не разполагахме с хартия и /или друг, лесно запалим материал. В днешно време е престъпление да се съсипват боровете заради борина, още повече, че и падналите шишарки са чудесен материал за разпалване на огъня.

„В”.

Имена на хора; Фамилии; Прякори :

Вергинка, Верка, Владо,

Веса Мишалова – моята прекрасна майка. Майка и Човек с главни букви. Безкрайна доброта, трудолюбие, издръжливост и човечност като съпруга, майка, баба и жена въобще.

В един момент от живота си се е грижила за 5 деца, двама възрастни хора и други при тогавашните примитивни условия на живот: водата се носеше от кварталната чешма или от курията, носеше се с котли на кобилица и беше задължение на жените и децата при тогавашния патриархален ред; ръчно месене и печене на хляб в домашната фурна; готвене при най примитивни условия/ огнище и /или подница /; плетене и шиене на дрехи; тъкане на черги; пране на дрехи в „корията” и много други домакински задължения .

Природна интелигентност, на която могат да завиждат хиляди висшисти, даже и среднисти /както се изразяваха някои големци по време на социализма / . По обективни причини тя и почти всички от това поколение бяха с образование до четвърто отделение, но на вроденият им интелект и инстинкт за оцеляване  могат за завидят много хора от по следващите поколения, включително и от днешното.  Никога не съм чул от нея оплакване, мърморене , завист и други подобни реакции за никого.

Като дете съм чул от възрастните жени, че „теглото на селската жена е по голямо и от теглото на добичето”.

Не е случаен и факта, че по онова време не беше много приятно раждането на повече женски деца, още повече , че след като ги отгледат родителите им, по силата на природните закони те отиват да слугуват в друга къща и при това заедно с тяхното отиване в другата къща родителите принасят и договорения „мираз”. Мираз, това е даване на откуп за булката. Най- често това е нива, ливада, гора, животни и т.н. В нашето семейство като “мираз” бяхме получили нива в “цигански дол”, гора в “Гарината”и ливада в „Даутов дол”от рода на майка ми – Гледачете.

Не е случаен и факта, че в нашето семейство дядо Арангел уважаваше и демонстрираше по голяма обич към мен , вместо към четирите ми сестри, за което на тях им беше криво.

Стоил и Веса Мишалови и петте им деца

              

 

           

 

продължи към Глава 2 


  25 comments for “Глава 1

  1. Димитър Тошев
    21.01.2013 at 20:31

    Геца,
    Браво.
    Това е наашия език.
    бъди жив и здрав.
    Д. Тошев

  2. Генчо
    24.01.2013 at 14:30

    Благодаря ти „Тоше“ за точния изказ -“ това е нашия език“, защото мисля, че езика е и отражение на живота , който сме живяли в цитирания период. Той не беше лек, но беше изпълнен с много събития и превратности, които го осмисляха и ни правеха доволни и щастливи, че сме го преживяли.

  3. Росен Милков
    10.03.2013 at 17:50

    Бате Генчо, сайта и публикациите са прекрасни!
    Поставил си началото на нещо много силно!
    Гордея се, че познавам човек като теб ….. и че имам нещо общо с Горни Окол, колкото и нескромно да звучи.
    Продължавай в същия дух!
    Росен

  4. Генчо Стоилов Арангелов
    17.03.2013 at 9:51

    На днешния ден искам прошка от всички , на които съм предизвикал някакво неудобство или неприятности в живота или съм ги обидил несправедливо.

    Прощавам на всички, които по някакъв начин са постъпили несправедливо към мен, или са ми нанесли незаслужени упреци, обиди или други подобни неща.

  5. Генчо Стоилов Арангелов
    17.03.2013 at 10:18

    Днес е ден за прошка.

    Искам прошка от всички, на които пряко или косвено съм причинил някакви неудобства или неприятности в живота.

    Прощавам на всички, които по някакъв начин са ми предизвикали някакви неприятности в живота. Простено да им е!

  6. mariqna boneva stoqnova
    28.03.2013 at 10:08

    mnogo haresvam tova koeto pravi6, derzai, i az sam potomak na okolski rod, na soqn i stoila porovi, ot mogil4eto

    • Генчо
      09.04.2013 at 10:02

      Здравейте Мариана и Йорданка,
      Не Ви познавам лично, но съм дълбоко огорчен, че едно мое лично мнение за един много близък на вас човек предизвика такава остра полемика помежду Ви. Всеки човек има право да изразява своето лично мнение, но нека бъдем по сдържани в оценките си за най – близките ни хора, още повече, когато те се изразяват в глобалното пространство.
      МОЛЯ ВИ!

      • иорданка бонева чакърова
        09.04.2013 at 22:55

        Здравейте, чичо Генчо, бях пекалено остра но истинска в изразените мисли в глобалното пространство за което Ви благодаря, че Вие изтрихте тези низости в момент на болка изразени от мен в тежките грижи за моя татко Бонката.. Вашите съвети и мисли ме връщат години във времето на моето детство, на миговете които съм разказвала на моите деца, за хубавите спомени от живота на моите родители , за обичтта с която са ни отгледали, изучили, оженили и създали домове в София и Горни Окол. Майка ми си отиде преди 12 години, нека Бог да да даде покой на добрата и душа. А баща ми Боне Поро в, ловджията до ден днешен е с мен Данчето -малката му дъщеря, която се грижи за него. Гордея се , че имам такъв родител! Чичето, както го наричат много от неговите приятели ловджий е с мен, в София кв. Надежда -Бакърена фабрика на ул. Тишина №3 това е /Червената сграда тел. 02/971-37-02: 0888-31-06-21/ /преди входа на гробищният парк Бак. фабрика.Ще ми бъде приятно да се видим, да покажем снимки и да направим нещо добро за селото. Преди години когато кмет беше Данчето……..ние нашето семейство дарихме 2000. 00лв. за ремонт на малката църква. Бяхме първите в селото с моят съпруг които направихме производство за високоволтови изделия и изградихме помещения за работа.. Но всичко беше много кратко 2-3 год. Преди 2 години имаше надпявания „Между три планини“ на български фолклорни групи в които участваше и фолклорна група “
        Околийки“ в гр. Банско, нашите хубави изпълнителки грабнаха наградата с тяното изпълнение на автентични „Околски“ песни с“влаченето на Гина Стамболска“ и хубавите песни на нашите баби, тяхното изпълнение беше бурно аплодирано от всички присъствуващи, но най голямата изненада за всички присъствуващи и журито бе, „ГОЛЯМАТА ОКОЛСКА ПОГАЧА“ която бе поднесена на водещия от акушерката /при която и аз съм се родила/ Гюла Христова, с пожелание за здраве, дълголетие на всички, и всички да знаем, че по големи от ХЛЯБА няма.В Банско бяха дошли един автобус хора от селото. Една много добра организация от страна на бившата кметица Таня Божилова. Аз като Банска снаха се бях подготвила със една гозба „банска капама“ и поканих нашите изпълнителки на вечеря в нашия дом с моят съпруг Лъчезар Чакъров. Всички изпълнителки ме уважиха и посетиха нашият дом хапнаха, пийнаха и за довиждане докато чакаха автобуса да дойде те изпяха няколко песни с който огласиха ул. „Цар Симеон “ 13 с шопски песни и накараха Банскалий да излязат и да ръкопляска на „шопкините с носийте“ .
        Този ден беше един ден на гордост, че аз съм от този беден но хубав край, край с много измъчени но честни и достойни хора, хора които обичат своят род и традиций твърди но горди Околци. Прекланям се пред всички, който прославят нашият роден край и който стопанисват бащините си домове!

        • Генчо
          11.04.2013 at 16:28

          Йорданке ,здравей ,
          Поздравлявам те за откровеността и смелостта за взетите решения. Наистина това може да го направи само един силен човек. С „вашия случай“ аз започвам да добивам самочувсвие и увереност, че целта, която си бях поставил при вземането на решение за създаването на сайта започва да се сбъдва, а именно: хората да излязат от „черупките си“ и да започнат да говорят и представят свои спомени от миналото и представи за бъдещето. Разбира се , всичко това да бъде предадено с един коректен тон. Поздравлявам те за това, което реално си направила с делата си за Горни Окол.
          С моя син предвиждаме да дадем възможност за изразяване на подробни спомени, мисли, снимки , предложения и т.н. на всеки доброжелател на Горни Окол. За целта ще открием нова рубрика – „Нашите околски приятели“. Надявам се, че ти ще бъдеш един от първите „наши приятели“. До дни ще уточним и ще съобщим схемата, по която ще работим съвместно. Колкото до лични срещи, аз съм почти всяка събота и неделя на вилата си в Горни Окол в края на улицата , която води към изгорелата гора и всеки, който желае да се срещнем е добре дошъл на чаша кафе.

  7. иорданка бонева чакърова
    07.04.2013 at 22:36

    Горни Окол е моята гордост , домът в който съм се родила израстнала и възпитана. Селото което ме зарежда с положителна енергия, добронамереност и човешко отношение към всичко до което съм се докоснала. Моят пъп е отрязан и хвърлен в градината от моята баба Стоила Порова която ме възпита и научи на всички норми и правила в живота, научи ни да работим да сме честни и откровенни в отношенията с хората, да ценим и опазваме бащиният си дом, това което ми е дадено от моите родители Радка и Боне Иванови /Порови/ аз и моето семейство с много труд и обич удвоихме и утроихме този дар.Радваме се на децата които израснаха на чистия въздух под Дайчова глава и сутрин се събуждат от песните на пойните птици и кукувицата в Кошево бърдо. Вечер заспиваме в тишината и красивата гледка към Самоков и величествената Рила. Господи не всеки може да види това и изживее тези красиви мигове на този дар на природата. Всичко е толкова хубаво, величествено и разтоварващо. Мой бащин дом , моя гордост и моя обич, тук се родих и тук ще умра.

  8. Елена Веселинова Гръчка
    14.04.2013 at 20:34

    Здравей, Генчо сетих се за думата „драмонкьо“ :)

  9. иорданка бонева чакърова
    06.05.2013 at 8:52

    ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! НЕКА ВЪЗКРЕСИ ВЯРАТА, ЛЮБОВТА, ДОБРОТАТА И БЛАГОСЛОВИ НАЧИНАНИЯТА НИ! НЕКА ИМА ЗДРАВЕ И МИР ЗА ВСИЧКИ!

  10. Генчо
    05.08.2013 at 16:56

    Почина един от най – атрактивните „мои герои“ – бай Боне Поров – „Чичeто“. Ловната дружинка на село Горни Окол загуби един от най – добрите си колеги.
    Поклон пред светлата му памет

  11. Юлия Иванова Игнатова
    08.08.2013 at 11:47

    Написаното от Вас е много интересно и похвално.Аз отворих на тази страница, защото се впечатлих от една снимка.Снимката е на семейство от Горни Окол в автентична, женска, народна носия.Аз имам подобна, подарък от моята майка.Майка ми е от Долни Окол. Жива и здрава е.Дано да е жива и здрава още дълги години.Като дете прекарвах летните си ученически ваканции в Долни Окол. Природата там е много красива. От години не съм ходила. Моята баба Тодорка е от Горни Окол. Поздравления за това което правите! Народната памет трябва да се пази!

    • Анонимен
      11.08.2013 at 10:11

      Здравейте Юлия,
      Благодаря Ви за откровеността и за поздравленията.
      Радвам се, че много млади хора като вас проявяват интерес към историята и случилото се в този прекрасен край на България.
      Това беше и моята цел, за да се захвана с тази работа без никакви предварителни условия и без да се замислям много за ползата и смисъла от това начинание.
      Ще бъда много щастлив, ако повечето от хората, които прочетат написаното от мен , допълнят и нещо от себе си, от спомените или от разказите на баби и дядовци.

  12. Анонимен
    03.11.2013 at 18:25

    в село горни окол имаме къща и с братовчедитеми знаем целия раион

  13. Генчо Арангелов
    01.01.2014 at 11:30

    Честита 2014г. на всички „Околци“.
    Бъдете живи, здрави и не се откъсвайте от Околските си корени.
    Горни Окол е едно голямо природно богатство, което ни е дал Господ и ние трябва да го почитаме , уважаваме и посещаваме при всеки удобен за нас случай.
    Пишете често за Вашите преживявания, случки и спомени от Окол, включително и прилагане на снимков материал.
    Не се отчайвайте от временните трудности в живота. Гледайте само напред.
    Очаквам с интерес вашите коментари от сегашни и минали случки /историйки/.

  14. иорданка бонева чакърова
    23.01.2014 at 15:00

    21.01.2014 г. БАБИН ДЕН! Много баби в Г. Окол , а само две бебета! Но хубаво организирано, традиционно, българско тържество. Нашите хубави баби и певици за пореден път се отчетоха! Големите ОКОЛСКИ баници и погачи бяха наредени на масата по нашенски. Котела с водата беше изнесен пред кръчмата, и младата булка поля с вода на рацете на акушерката Гюла Христова да се измие , спазвайки традицията. Много песни и смях имаше на този хубав слънчев ден ! Всички хапнаха по една скара за здраве и благоденствие! Дай боже всяка година да има повече такива хубави мигове!

    • Генчо Арангелов
      22.02.2014 at 20:20

      За да има повече такива мигове , трябва да има и повече такива хора като Йорданка Чакърова. Браво Данче!
      Надявам се , че младите Околски наследници ще се включат по активно в духовното съживяване на това прекрасно село , защото то го заслужава. Господ ни е дарил с това прекрасно място. Уверявам Ви !
      Нашите родители, техните родители и всички преди тях при много, много по трудни условия са успели да съхранят един приличен начин на живот при спазване на всички традиции, които са в основата на духовният живот на всяко селище и оцеляване на жителите му.

  15. иорданка бонева чакърова
    06.03.2014 at 19:29

    На 07.03.02014 певческа група“Околийка“ ПОКАНВА ВСИЧКИ ЖЕНИ ОТ НАШЕТО ХУБАВО СЕЛО НА ТЪРЖЕСТВО В КРЪЧМАТА ОТ 12.00 ч.

    • Генчо Арангелов
      07.03.2014 at 16:07

      Браво Йорданке!
      Искрено се радвам и възхищавам на твоята амбиция и желание да събудиш „позадрямалия Горнооколски дух“. Твоите чудесни инициативи и действия да възобновиш и възпроизведеш традициите от различните епохи са прекрасен пример и достойни за подкрепа и подражание от „по младото поколение“ . Бих се радвал много, ако се появат и прояват повече твои последователи.

  16. Анонимен
    18.05.2014 at 16:38

    18.05.2014 г. браво на нашите певици! ЗЛАТЕН МЕДАЛ ! БРАВО НАША ГОРДОСТ ВИЕ ПРОСЛАВИХТЕ ГОРНИ ОКОЛ! ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ВИЕ СЕ ДОКАЗАХТЕ И В ДРАГОМАН ДНЕС! ЧЕСТИТО!

  17. иорданка бонева чакърова
    31.12.2014 at 22:45

    ЧНГ 2015

Вашият коментар

NextGEN Public Uploader by WebDevStudios