Глава 7

Т”.

Имена на хора; Фамилии; Прякори:

Трендаʹфила /Треша /,Трендо, Тодорка, 

баба Трена  и дядо Тодор – моите баба и дядо по майчина линия;

Тинка Гръчка – един прекрасен човек от рода на дядо Веселин и баба Витка Гръчки. Изключително позитивен човек, който те зарежда винаги с положителна енергия. Като малка много и се удаваше рисуването. Завърши техникум по художествени занаяти в София. Голям талант в художествените занаяти. Омъжи се и живее щастливо в гр. Сливен, заобиколена от много внуци – за цяла детска градина /училище. Много от моделите детски играчки, които е създала може да се видят и до сега в много детски кътове и в най- престижните магазини за детски играчки,

Тодор Биров – учител в отделенията на много от родените в село след 1950г.,

Тодор Башов – известен в селото и Самоковско търговец и „бизнесмен” в тридесетте – петдесетте години на 20 век. Един от хората, които не влязоха в ТКЗС то. Негов внук е Георги Тодоров – един от най- добрите ми приятели от село – супер майстор дърводелец и супер – човек, бохем,

Тодор Поров – това е може би един от представителите на поколението, родени в двадесетте години на 20 век със съдба, продиктувана от промените. Един истински селски човек от онова време –честен, работлив, здрав и буен младеж, опазвал земите и добитъка на хората като селски поляк /пъдар/ до колективизацията. Беше много строг и ни респектираше с присъствието си , като пасяхме добитъка. Живота го отвежда в София като милиционер.Там се представя отлично и получава като награда апартамент от МВР, което за ония години / около шейсетте/ беше истинско признание. Наградата му беше дадена основно за геройското му поведение при преследването и залавянето на крадците, които бяха извършили разбиване и кражба на единствения в София тогава магазин за часовници и златни бижута на ул. „Граф Игнатиев”. Подвига му беше описан в тогавашните вестници и списания и по този повод аз се хвалех пред съучениците си.След пенсионирането си работеше като строител в София, но всяка събота и неделя идваше на село и се занимаваше със земеделска работа,

Туʹнгаровци;Танчиʹлските; Тарароʹко;

Тенеʹ циганино – беше много добър гайдар в селския оркестър, който свиреше по събори, празници, сватби и други селски тържества по средата на миналия век;

Тарикаʹто /Стойне Станчоʹв/- винаги усмихнат и приятен човек. Отначало беше помощник на Стоил Ваташки при прожекциите на филмите, а след това дългогодишен домакин в ТКЗС .

Местности:

турулиʹнко ,

татаʹрски брод ,

турски вир,

теʹмната вада,

Други:

търчаʹ – тичам,

траʹжим – търся,

треʹбе – трябва,

трекна ми – досетих се,

тиʹзека – ти .

Яʹзека и тизека сме цела физика”!,

топиʹло – изкопани ями край дерето в корията  за потапяне и отлежаване / 10-15 дни/ за омекване в тях на гръʹсниците от коноп / лен/,

турте′ – малко тестено хлебче,

точка – одеве. “Точка я те видох на пазаро “,

тетка – леля / на майка сестра /, тетин – мъжа и,

тек – впрегнат един кон,

тегарчуʹк – ръчно направен чувал от овча кожа за пренасяне на фураж за добитъка /най – често трици, грашено, плява и др. Може да бъде и обръщение към отпуснат, разплут човек, „тиквени дръжки”- така се казваха толумбичките

“Търпи душо, църней кожо”- „Мъдрости” на „Вуцидей”за мъката на хората,

„трай коньо за зелена трева”- невъзможни или трудно осъществими  мечти на човека.

„У”.

Имена на хора; Фамилии; Прякори:

Уʹталовци.

Местности:

„Урдини езера” / седем на брой/ в Рила. Това е един от най- красивите и живописни циркуси и езера от ледниковия период не само в Рила, но и в другите планини на България.В недалечното минало от Гергьовден до Димитровден там и почти из цяла Рила гъмжеше от добитък /овце, крави, коне/ на хората от Искровете и други места. Това беше прекрасна гледка, не само там, но и в други Рилски райони: „Седемте езера” и вр. „Кабул”, „Рибни езера”, „Маринковица”, „Грънчар”, „Мусаленския циркус”, „Семково”, „Кобилино бранище” и много други.                 Препоръчам на всеки здрав и обичащ планината човек да го посети. Моето мнение е , че този кът на Рила не е по малко красив и впечатляващ от циркуса на „Седемте езера”, но те са на мода сега, защото до тях прокараха лифт и е въпрос на време за всеки „сноб” да ги посети и за съжаление да „остави следа” в лошия смисъл на думите.Тъй като аз съм ходил много пъти на тези две места и из цяла Рила и то без лифтове и други помощни средства/ катъри, джипове и др./ си позволявам да изкажа моето скромно становище.

 

Поглед към „Урдини езера” през лятото и през м. Ноември.

             

 

Други:

унеʹтре – вътре,

уʹлав – не е в ред , он е малко улав” , “не е улав – преправя се”/преструва се/,  

укя – вуйчо, уʹйна – вуйна,

“У гората вуʹци , у селото айдуʹци – а ние сме по средата“! – „Мъдрости” на „Вуцидей”за мъката на хората /от едноименния роман на Асен Христофоров/,

ужкем – на истина,

усоʹйно место – проветриво , неуютно място,

усое – гора,

уʹрда – извара,

уʹрбулечката – през глава,

урсуʹс – опак , зъл човек,

уʹгар – нива , която не е изорана,

учаʹʹсток – В определен период от годината, най – често есента горското стопанство, съвместно с Общината  определят  горски район, в който срещу разрешително с минимална цена можеш да си „набереш” от маркираните дървета в рамките на определен период, обикновено събота и неделя. Беше много трудно, тъй –като по някакво горско правило района и дърветата, които се определяха за сеч бяха на възможно най – отдалечените и най – недостъпни места,

 

Училище.

Хората от моето поколение /родени след 1940 г./ завършваха основното си образование на село /тогава беше до седми, а в последствие до осми клас/ и по –голямата част продължаваха образованието си. Преди нас, по разкази на баща ми тяхното поколение е учило до четвърто отделение, не са имали учебници и тетрадки. Разчитало се е на паметта на децата. Важно е било да научат смятането и таблицата за умножение, молитвите, спазването на моралните и човешки норми на поведение.  Баща ми беше запазил и плочата, върху която са „писали и бриʹсали” по време на час. Тя беше с размерите на формат „А 4”, но не си спомням от какъв материал и с какво се е писало върху нея. Приличаше по външен вид на сегашните „електронни книги”, които масово се ползват от младите хора при пътуванията им в градския транспорт. Родителите и по големите ми сестри с уважение са ми разказвали за своите учители, част от които съм запомнил и историческата справедливост изисква да ги спомена: Христо Гемеджиев, Бона Белякова ,Стоян Големинов , Цветана Алексиева и др. Последните двама ги познавах лично и аз.                                                                                   По време на своето учителстване тези и други като тях са имали и ролите на „мисионери” сред общо взето слабо грамотното , но будно население. Много често са давали и съвети свързани с лечението от някои болести, какъвто случай има и с мен след натравяне от зелени джанки. Даскалицата Цветана ме е спасила с помоща на мляко.  Между другото, аз като дете съм имал общо 7 сериозни премеждия, всяко от които е можело да има фатален изход, но … Господ ме е запазил, за да Ви досаждам с тези писаници. По мое време в училище „Любен Каравелов се учеше до 7 клас и имаше около 250 ученици. Училището беше само на 1 етаж и част от класовете учехме на 2 смени. През 1963 г. в селото беше открита нова училищна сграда на два етажа с 11 класни стаи, кабинети по математика, физика, с физкултурен салон и работилница по трудово обучение.    За съжаление след всяка следваща година жителите на селото намаляваха чувствително, а от там и учениците. В днешно време има съвсем малко деца , които са принудени да пътуват всеки ден до Самоков с автобус.                        Тези на които им вървеше учението и го обичаха продължаваха обучението си в гимназията в Самоков или в някой техникум в София и /или друг град на България. Тогава можеше да се учи в реална гимназия само в околийския град – Самоков.       Тези , на които им се учеше, но по различни причини /най – често финансови/ нямаха възможност да учат 4 или 5 години, както беше в техникумите и гимназиите, учеха в някои професионални училища за: дърводелци, арматуристи, кофражисти и др . строителни специалности, монтьори, металурзи и др.                                                       Тези , на които не им се учеше най –често завършваха  училища за трактористи, подемно – транспортни машини, шофьори др. От моето поколение най – много бяха тези от професионалните училища по различни професии. По голяма част от тези , които „излитаха като ято” от селото не се връщаха, защото тогава нямаше бъдеще за тях там.Момичетата най –често се омъжваха в града и въпреки трудностите, оставаха там със семейството си.       Момчетата най –често отиваха първо в казармата.

 Как се забавлявахме като ученици?

Участвахме  в различни училищни мероприятия:                                                 Манифестации, кръжоци, бригади  и др., които бяха задължителни.                                    Най – приятни спомени имам от манифестациите на 24 май на село.                        Тогава , строени в редици обикаляхме селото , празнично облечени, а отличниците бяха с ленти. Преди това , на площадчетата на всяка махала импровизирахме кътчета с лозунги и образи на Кирил и Методий , изработени от скални камъчета от варовик, гранит, тухли, керемиди и др. В двора на училището, освен спортни площадки имаше голямо ”опитно поле” , в което засаждахме най – различни земеделски култури, разпределени по класове и др. Освен това отглеждахме със собствени сили зайци и пощенски гълъби.По наше време към всяко училище имаше щатни дружинни ръководители, които организираха както горепосочените мероприятия, така и други, доброволни, в т.ч.: забави, рецитали, пиеси, кино и др.В моите спомени са останали спомените от дружинната ръководителка Райна Бакрачева от с.Широки дол, която беше много активна и компетентна в тази дейност и иʹ се удаваше.По това време бяхме подготвили и представихме в читалището пиеси за : Митко Палаузов -дете партизанин и „Лъжливото овчарче”. Двете пиеси предизвикаха голям интерес сред жителите на селото и затова бяха представени и в Долни Окол и Широки дол.Освен това, по примера на „Съветските другарчета”, с които всеки от нас поддържаше връзка, установена чрез „писмо до непознато другарче” се организираха т. н. „Тимуровски команди”.Задачата ни беше да снабдяваме тайно /най –често нощно време/ самотни и болни възрастни хора с дърва, шишарки, вода и др. неща, които те не могат да си набавят.На нас като деца тези дейности ни бяха много интересни и ги правехме с желание, независимо, че това ни бяха вменени задължения като пионерчета .Аз имах възможността в този период да отида безплатно 2 пъти на пионерски лагер, поради това , че бях отличник. Други обаче нямаха това право.

Защо?

Първия път бях в Боровец – м. „Широка поляна” и още на третия ден направих опит да избягам от лагера с още едно момче от Самоков. Направих го,  защото ни караха да спим на обяд и на нас българчетата не даваха в следобедната закуска филии с масло и мед, а на „корейчетата” – сирачета от войната, които бяха с нас им даваха и освен това те имаха големи права, включително и да ни удрят , без право да им го връщаме.Нещо, което за едно селско момче като мен не беше характерно и не ми харесваше.Поехме по посока на с. Злокучене, но ни заловиха на 2 км от лагера, събраха всички лагерници, наругаха ни едно хубаво, като ни предупредиха, че ако направим втори опит ще ни изключат от пионерската организация, което за мен в онова време щеше да бъде голям резил. В този период аз бях дружинен председател в училище.Втория път бях в Несебър и за пръв път видях морето. По обяд се събрахме в центъра на Самоков и с бордови камиони /предполагам, че бяха военни/ с брезенти ни закараха в Несебър .Междувременно дружинните ръководители за лагера ни изработиха набързо бански от предварително закупени от организаторите платове, защото по понятни причини в тези години все още в провинцията /особено в селата/ не се продаваха такива „голотии” и почти всички лагерници отивахме за пръв път на море.Там изградихме едни големи палатки – тип военни, в които бяха сложени и леглата.Лагера беше в новата част на града, където до тогава нямаше нищо. Ходехме на плаж както на стария, така и на новия /северния/ плажове. Северния плаж се намираше там, където по късно се изгради курортния комплекс „Слънчев бряг”. Както и на предния лагер, още на втория ден бях пред изгонване, защото имах неблагоразумието , водени от голямо любопитство ,заедно пак с момче от Самоков веднага след слизането от камионите  да отскочим до морето и да се изкъпем. Тревогата и паниката е била голяма и оправдана, защото като се върнахме веднага ни прибраха в палатката на ръководителите , събраха всички лагерници , изправиха ни пред тях , заклеймиха ни и подложиха на гласуване нашето оставане или заминаване с камионите обратно. Благодарение на групата самоковци, по голяма част от които бяха гимназисти ние оцеляхме.Трябва да си призная, че и в двата случая съм постъпил така, не защото съм искал да се направя бабаит или голям тарикат, а защото така ги разбирах нещата – първия път от навиците, които имах, а втория път от любопитство и нетърпение да видиш нов свят.

Училището в с. Горни Окол

 

 

Как се забавлявахме като „тинейджъри”, както сега се наричат младежите след 13 -та година?

„Излитайки от семейното гнездо” по голяма част от нас отиваше да учи в градовете. Там някои живееха в общежития, но по – голямата част бяхме на квартири.         Имаше ученически час и затова след осем часа вечерта рядко можеш да видиш ученик по улиците, още повече , че бяхме с униформи с отличителни знаци. При нарушаване на вечерния час се получаваше сигнал в училището, в което учиш и можеш да получиш намаление на поведението, което се считаше за голямо престъпление.Разбира се, в града ходехме на кино, на училищни и квартални забави, театри и опери в рамките на ученическия час.                                                               Тогава се учеше и в събота, най –често до обяд.След обяд пътувахме по родните си места / както и сега има приказка, че в почивните дни Софиянци си отиват на село/, за да си хапнем от вкусните майчини манджи и да си вземем храна за следващата седмица, да се срещнем с приятели, да помогнем в селската работа и разбира се  вечерта да отидем „на движение”, на кино, забава или да се срещнем с момичето, което ни харесва. Забавите си ги организирахме ние , най – често в читалището, със собствени инструменти и импровизации на актуална музика за танцуване. От моето поколение музиканти от селото най – известен беше моя съученик „Мрънци”, който свиреше на тромпет.                                                                                                                    Най – често танцувахме, съвсем аматьорски танго, румба, валс, блус, а по късно се опитвахме и туист, рок, конфу  и др. „западни”танци.                                      „Движението”, или „стъргаʹлото”, както му казваха на друго място включваше разходки на групи или по двойки /момче и момиче, които се харесват / и се извършваше от центъра, по пътя за Самоков и най – често до Ветеринарната лечебница на края на селото.                                                                                               Много често, на края момчето изпращаше момичето до в къщи и в тъмното успяваше да изкара някоя целувка или шамар. Не са редки случаите, когато родителите /най – често майката/ причакват момичето и си я прибират на сила в къщи, включително и с някой шамар.

 „Ф”.

Имена на хора; Фамилии;Прякори:

Филинка, Филипови,

Местности:

Други:

фаʹни го – хвани го,

фуʹта – престилка,

фаʹлим го – хваля го,

фръʹцкам се – фукам се, хваля се,

фоʹнтове /околска ретроспекция на „фондове”/– планински пасища в Плана планина, които бяха общинска /а може би държавна/ собственост и се даваха на всички семейства от селото за косене и прибиране на сеното. Това бяха едни от най – хубавите ми спомени от детството, състояли се преди национализацията. През месец юли цялото село с каруци  се изнасяше в Плана планина за няколко дни и нощи. Жените бяха подготвили баници и много други госби.Мъжете косеха в дълги редици определените за косене ливади.Децата пасяха добитъка и помагаха при обръщане, сушене и събиране на сеното на копи /”навилци”/, беряха диви ягоди и др.              След приключване на косенето и събирането му във форма на навилци се пристъпва към жребий за разпределение. За мен това беше един от най – демократичните начини на разпределение. Независимо колко добър и работлив косач и събирач си бил – вземаш това, което ти се падне по жребий. Разбира се стремежа е бил навилците да са с приблизително еднакви обеми, но проблемите понякога са: качество на тревата, мястото на което се намира и др. Въпреки това , не съм чул да се карат и спорят за несправедливост и други неща. Много добри спомени имам и от вечерите с огньовете, песните и сладката дрямка под звездите на открито, където между другото беше и леговището на мечката.Накрая всички се прибираме весели и заредени с енергия.

 

„Х”.

Имена на хора; Фамилии; Прякори:

 Местности:

Харамията – връх в Рила, района на 7-те езера. Има много исторически легенди свързани с него по време на турското робство.

Други:

харантутник – мързелив човек, не му се работи, а има изисквания и др.,

 

 

„Ц”.

Имена на хора; Фамилии; Прякори:

Цъʹрнио; Цвръʹчката;Цвильʹовци

Местности:

циʹгански дол;

Други:

църна – черна. „Она /он/ е като църна овца у егрек”/най –често за някоя жена /мъж – различни от другите,

цовиса′ – умря,

цвольʹове – израстъци на киселеца, които разпръсват семената за поникване,

цъʹрвик – червей,

цървяʹсал – червиво /месо, дърво и др./,

цръвен – червен,

Църква – черква.

Хората почитаха религиозните празници и съборите на селото и умееха да се веселят.Ходеха на черква / малко са села в България с две черкви с голямо историческо минало, при това изографисани от зографи на най – добрата школа за времето си  – самоковската/.В селото имаше свещеник – отец Кабрански, който беше на почит и уважение наравно с даскалите и хората го търсеха за помощ, защото му вярваха, а чрез него вярваха и във висшата сила, която изповядваше той. За голямо съжаление, в 50 те години по разпореждане от горе той беше низвергнат от селото, беше му национализирана къщата и по принуда се засели в Долни Окол, където, по думи на отделни хора до края на живота си е бил подложен на големи унижения от пръкналите се новоизлюпени „комунисти”/”безверници”/. С това си действие , комунистическата власт нанесе непоправими щети на вярата в хората. Беше забранено да се ходи в черквите, свещеник и до ден днешен няма в селото и може да се каже, че духовния живот в селото вече е спрял.Резултатите от това деяние се виждат днес не само в нашето село, но и в цяла България. Моето поколение „бере плодовете„ на това деяние сега, а младите и в бъдеще, защото както казва един голям учен: „Човек който загуби вярата си – губи много”.

Оказа се , че е било по лесно да се изгради и съхрани църква по време на робство, отколкото да се съхрани при „най – хуманния строй” – социализма и последвалата го демокрация по сценарии и режисура на тези, които ни водеха към светлото комунистическо бъдеще.Свидетели сме на това, как най –отявлени противници на църквата вече са най – възторжените „богомолци”. Тези, които ни следяха когато ходихме на черква, вече се хвалят публично, че са били на черква и са „запалили свещичка” и даже ни упрекват, ако кажем , че ние сме си били в къщи.Началото го поставиха с личния си пример /както беше модерно да се казва в онова време/ членовете на политбюро на БКП още в далечната 1989г. Стигна се до там, че някои от тях дори облякоха расо! Да не говорим за състоянието на Светия Синод в момента, след смъртта на патриарх Максим. В такива случаи, аз и много като мен си задаваме въпроса за смисъла от съществуването на църквата в тази обстановка в днешно време? Не случайно големия американски политолог – антикомунист Збигнев  Бжежински  беше казал, че „Православието е последното убежище на комунизма”.

„Ч”.

Имена на хора;Фамилии;Прякори:

Чекальеʹте, Чуʹкановци, Чората, Чоʹна, Чемериʹката,

Местности:

Чакъров дол,

Чаʹрдако,

„Чакър войвода” – хижа в Рила на името на един от най – известните български хайдути -борци против турците, страшилище за турците в Самоковския край.       Горни Окол е свързан с този хайдутин с това, че когато турска потеря тръгва от София да го залавя, той разбира и тръгва с четата си да ги причака на най- тясното място на искърското дефиле –  в Долни Пасарел, на мястото, където днес се намира ВЕЦ – а. Преспиват някъде над Горни Окол / предполагаемо място „Буная”/и рано сутринта се разполагат в района, изненадват ги и ги принуждават да се върнат към София със страшна уплаха и убеждение, че е неуловим. Разбира се , турците прибягват до ориенталската си хитрост и коварство и чрез една от жените на един от четниците му от Искровете, го примамват, залавят и убиват по най – коварен начин само за 500 гроша !? Типично българско предателство , характерно и за убийството на  Левски, Ботев и много други български патриоти.

Други:

 чекръʹк – дървен уред за предене на прежда ,

чекур – чвор,

ченица – пшеница,

с. Чамурлия / Шишманово/ – най- богатото село в Самоковска околия. Едно от трите изселени села, на мястото на които беше завирен язовир „Искър”,

Чеʹкуро – псевдоним на човек от с. Чамурлия , който е бил от заможните за онова време селяни в Самоковска околия. В трудни времена е давал пари на хората за оцеляване срещу добитък. Баща ми е ползвал често неговите услуги и са били в добри взаимоотношения / имали са си доверие/,

чешиʹре – панталони,

чоʹчор – извор с чучурка /най- често дървена/ за питейна вода,

чукундуʹр – цвекло, чукундур – човек , дървеняк , неоправен,

чуʹваш – гледаш някой болен и /или стар човек ,

чениʹца – пшеница,

човъʹрка – чопли,

четал – клон,

четаливо дърво “ /разклонено дърво/,

чепаʹт човек – крив, неразбран човек. Все гледа да се заяде с някой,

чардак – тераса,

чаладинка – най – популярната гъба в нашия край. За съжаление, с обезлюдяването на пасищата се намира по трудно, защото тя расте най – често на групи и редички там, където са минали овце- пасейки. Името и произтича от думата „челяд” – деца. Овцата пасейки, върви и изхвърля „бърбонки”, от които в последствие поникват чаладинките,

Читалище Искраʹ”- Местното читалище “Искра”. Има богата история, свързана както с  библиотеката / над 5000 тома книги/, така и с  групата за автентични народни песни, която е награждавана на различни публични прояви /събори, телевизионни предавания и др./ и продължава да съществува въпреки финансовите затруднения , които има.

„Ш”.

Имена на хора; Фамилии;Прякори:

Шолеʹвите, Шмеʹкеро,

Местности:

Широкодолско,

Други:

шарампоʹл – ограда от дъски / най често необработени/,

шипаʹр– мъжка охранена свиня,

шиле – между овца и агне или „тинейджър”в стадото,

шаваʹр – “конска”остра трева , която расте в шамуʹк /мочурливо място/,

шушумиʹга – човек, който няма собствено мнение и го променя в зависимост от обстановката. В България от край време е имало такива хора, но в последно време се увеличиха много, особено тези, които са в политиката. Ляга си като комунист, събужда се като социалист, либерал, демократ и кой знае какво още – стига да има личен интерес от това. Примери – колкото искаш от най- долу – до върха на държавата България, особено в днешно време. Няма срам и морал в поведението на тези хора. Наглостта им стига до там, че са готови винаги да докажат, че и преди са били такива, но ние , обикновените хора не сме ги оценили достатъчно. Даже се пишат и „страдалци” на времето. В тази връзка е много подходящ и следния виц: В трамвая много пиян мъж повръща върху друг пътник. Потърпевшия се обръща към него с думите: „ Господине , не е ли Ви срам, вижте какво направихте”. Той му отговаря : „Я млъкни бе. Не виждаш ли се на какво приличаш, а пък ми правиш забележки” и т.н….      За съжаление, в момента в България се навъдиха много шушумиги, които в комбинация с хитреци и „мутри“ни доведоха до едно от последните места в Европа по всички показатели за нормален човешки живот.                                                               Може би това е и една от причините, за да сме ние – Българите на този хал и сега, в 21 век.

шантав човек – откачен човек,

шамиʹя – забрадка,

шамук – влажно, мокро пасище,

шикеʹр – захар, шикерчеʹ – захарче,

шумкаʹр – партизанин,

шпранги ,

шчерка – щерка,

шава – мърда;

шчуʹлци – кокили от дърво за ходене в кал и вода,

шугава овца”,

„шкемба” – обидна дума за пълна жена.

 

„Щ”.

Имена на хора; Фамилии; Прякори:

Местности:

Щъркелово гнездо – Курортна местност край язовир ”Искър” в горния /западен/ край на изселеното село Калково. На това място беше училището на селото, на комина на което всяка година кацаха щъркели. След изселването на хората от Калково и Горни Пасарел / началото на петдесетте години/ местностите от „Плански дол” до „Стената” над шосето станаха собственост на Горни Окол, респективно на ДЗС и Горско стопанство. Отначало пасяхме добитъка там и по тази причина в Плана планина понамаля добитъка.                                                                                               Между другото, получи се едно разпределение на местата за паша на отделните махали.В началните години, когато предназначението на язовира беше само за производство на електричество, напояване и развлекателни цели цялото крайбрежие под пътя беше пълно с плажуващи хора от София и Самоков в топлите летни дни. Имаше изградени бази на ДОСО за разходки с лодки и платноходки. Имаше и специален кораб, докаран от гр. Созопол специално за разходки по цялото протежение на язовира. Ползваше се много активно и от хора от Горни Окол. В събота и неделя, когато гъмжеше от плажуващи граждани – жени и деца от селото разнасяхме мътеница за пиене срещу стотинки, но това не беше малко за нас децата, защото с тях се возехме на лодките. Разбира се , удоволствието на нас децата беше голямо усилие за майките ни, защото мътеницата се носеше най – често на рамо с кобилици от селото. В последствие, чрез ДЗС то се раздадоха вилни места на различни хора, включително и на бивши „Калковци”.За съжаление, след всяка измината година застрояването на района се увеличаваше, в което няма нищо лошо, ако то беше предварително планирано и обезпечено с необходимата инфраструктура за нормално съществуване, имайки в пред вид и статута му.                                                                                                     В днешно време, според мен в този район въпреки ,че официално всичко се води „законно”, може да се цитират всички възможни нарушения на законите, като най -острия проблем според мен е водопровода, канализацията и оттока и в язовир „Искър”, от който софиянци пият вода. Парадокса е, че от много години по цялото протежение на язовира от „стената” до устието на река Искър има строги надписи, че е „вододайна зона” и е забранено приближаването до водата и същевременно между шосето и язовира е пълно с обитавани луксозни вили и хотели и тяхното изграждане е законосъобразно съгласно отговорните органи. Естествено, че единствената „незаконна постройка” според властите се оказа една мизерна барака на един наш съселянин, далече и високо от брега на язовира, която няма никакъв „принос” в замърсяването на язовира.  Това ме кара да се замисля върху много неща от заобикалящия ни живот и не зная какво да отговоря на хората, които за пръв път отиват там или минават по шосето.

 

Други:

щръʹклица – насекомо , което хапе говедата;

пощръкляʹя – ухапани от щръклица говеда с вирнати опашки бягат в гората. Това беше редовно явление по време на паша на говедата през лятото. Вдигат опашки и побягват във всички посоки към гората. Беше много неприятно, защото след това беше много трудно събирането им отново на мястото за паша. Имало е случаи, когато до вечерта не можем да ги открием и те са се връщали през ноща и /или на следващия ден сме ги откривали след денонощно търсене от страна на цялото семейство и други роднини  и приятели. Не зная на какво се дължеше това явление, но при съвременните говеда няма такъв проблем ;

пощръклял / човек / – извършващ неразумни действия / най- често любовни забежки/;

щавене на кожи – обработка на кожи от агнета /овце/, телета със специален разтвор,

щръб – без зъб / „Щръба баба Летка”/,

 

„Ъ”.

 „Ь”.


„Ю”.

Имена на хора; Фамилии; Прякори:

Местности:

Други:

юниʹца – между теле и крава, т.е. „юноша”,

ютре – утре,

юрт – празно , незастроено място в чертите на селото,

юздаʹ – поводи , които са закрепени към оглавника и служат за управление на конете ,  най – често впрегнати в каруца .

 

„Я”.

Имена на хора;Фамилии;Прякори:

Яне Гледачки, Яне Грошарски, Яне Танчилски,

Яʹкимовци, Яʹрловци, Яʹнчовци,

Яхарата,

Местности:

Янчовска дупка, язовир „Искър”,

Други:

яʹбука – ябълка,

япунджаʹк – ямурлук от дебел плат с козина от вън,

ясли – корита за хранене на животни/ крави , коне , овце и др. /,

яʹгне – агне, яʹре – малко козле, ярмаʹ – смлян фураж за животни, яъʹр – обор за коне,

яреʹм – дървено приспособление за впрягане на волове / крави, биволи /, язък , ядец ,

язиʹк – език, яхния.

 История и факти за язовир „Искър”.

Идеята за построяване на язовир на река Искър е възникнала още в 1900г.                     През 1921 г. темата отново излиза на дневен ред с нарастващите нужди за вода на столицата. Предвиденият обаче проект за 55-метрова язовирна стена и язовир с обем 320 милиона м3 не може да се осъществи поради неспособността на общината да компенсира жителите на селата Горни Пасарел, Калково и Шишманова, които трябва да бъдат изселени. В началото на 1948 г. започва работата по проектите за хидровъзел „Искър“ в новосъздадения Енергохидропроект.  Бившият кмет на София, инж.Иван Иванов, осъден на смърт от т.н. „народен съд”, бива помилван на доживотен затвор в замяна за проектирането на язовир „Искър”. В януари 1949г.проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите с планиран работен обем 520 млн. м3 и 60 млн. м3 резервен обем. Подготвителните работи започват през 1949 г., основното строителство започва в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. язовира е официално открит от Вълко Червенков – Министър председател на НРБ с името – язовир „Сталин”. За времето си и до днес той е най-големия по обем язовир в България. След построяването му , той се използваше основно за добиване на ел. ток чрез ВЕЦ „Пасарел“ и ВЕЦ „Кокаляне“, напояване на софийското поле и развлекателни цели. Във връзка с последното в летните дни цялото крайбрежие на язовира се изпълваше с плажуващи и рибари от Самоков и София, лодки за разходки, платноходки, моторни лодки, специално корабче за разходка и др. След мощната индустриализация на София нарастна чувствително нуждата от вода за пиене и за индустриални цели, поради, което основното предназначение на водата от язовира се промени. В тази връзка беше обособена и т.н. „вододайна зона“на язовира, която включваше териториите разположени около язовира и най – вече тези между шосето и язовира. Противно на всякаква логика , точно тогава бяха застроени и тези територии.  И днес може да видим абсурдната ситуация, при която в най – защитената зона се намират големи хотелски комплекси, вили, кейове и др. Но…това е държавата България.                                                                                                                         Официални технически данни за язовира:

Общ завирен обем – 673 млн. м3; Полезен обем – 580 млн.м3.; Дължина – 13,5 км; Бетонно – гравитачна стена с размери: Дължина – 204м.; Височина – 76 м.

В моите спомени са останали събитията по откриването му, за което ние учениците от основно училище „Любен Каравелов” бяхме отведени под строй, пеш от село Горни Окол до мястото на откриването му ,където сега се намират бариерите и ресторант „Стената”.За целта тръгнахме от селото около 4 часа сутринта с торбичките, с, които ходехме на училище. За сведение, тогава масово децата ходеха с торбички и опинци /цървули/, защото нямаше пари за чанти и обувки. До този момент през селото нямаше автобус нито за Самоков, нито за София. Всеки , който имаше нужда да отиде в София или Самоков трябваше да отиде пеш до спирката на рейса в бившето село Калково, или след изселването му до Щъркелово гнездо за да се качи на преминаващите от там рейсове. Междувременно и пощата, която обслужваше Горни Окол дълго време беше на стената . Селото ни имаше пощаджия /Велин Пърлев – Амзата/, който всеки работен ден ходеше пеш до стената през буная,  вуйн дол и преката пътека точно на завоя на сегашното отклонение на шосето за Долни /Горни Окол. Той взимаше само писма, телеграми и др. лесно преносими места. Когато се налагаше да изпратиш или получиш колет, трябва лично да отидеш до там. Аз имах такъв случай. Между другото имам запазени спомени и по време на изграждането на язовирната стена и на тунела . В строителството участваха и много хора от селото като работници, в т.ч. и моят баща. Работеха на вахтов режим, с почивки, по време на които си отиваха на село. Спомням си, че през една от пролетните ваканции отидох с него и когато  настоявах да вляза в тунела, накараха баща ми да се подпише, че ако стане нещо с мен той носи отговорност.                                                                                                                                       В моите спомени от откриването са останали следните неща:  Вълко Червенков в бял костюм произнася реч на импровизирана трибуна на мястото на ресторант „Стената“, детските закуски, които хапвахме за първи път в живота си, разходката до язовирната стена и масовото гмуркане на спортисти – плувци от язовирната стена и плуване до брега, където сега е спирка „Ренов дол” на автобусите за Самоков.                            Между другото, в този период на „Култ към личността” в НРБ имаше много известни градове, върхове, язовири и др. с имена на вождове. Ще се опитам да опиша само някои от тях: язовир „Сталин”; гр. „Сталин”/Варна/; връх „Сталин”/Мусала/; гр. Коларовград /Шумен/; гр. Димитрово /Перник/; язовир „Георги Димитров”; гр. Поляновград; гр. Станке Димитров /Дупница/;  десетки фабрики, заводи, ТКЗС -та, булеварди и други, носещи имената  на вождове на пролетариата. Една пълна глупост според мен, защото повечето от обектите с такива имена са вечни, а имената преходни.

 

P.S. за Горни Окол.

 Радостното в днешно време е, че в почивните дни, ваканции на учениците и др. празници селото ни „гъмжи” от хора и то доста млади – деца, внуци, правнуци и др. на горецитираните групи хора. Не са малко и т.н. „виладжии”.Това показва, че селото ни има голямо бъдеще независимо ,че по статистически данни адресно регистрираните намаляват чувствително.                                                             Мисля, че това намаление на постоянно живеещото население  не е много страшно , имайки в пред вид съвременната комуникация и начин на живот, който предлага 21 век.                                                                                                                                                   Имам в пред вид и хора, които живеят временно и /или постоянно в чужбина.              По данни на американски учени, в последно време наплива към големите градове е масов и ще продължава. На този етап жителите на големите градове са около 80% от общото население и процента продължава да расте.

Така ,че няма нищо страшно.                                                                                  Горни Окол се развива съгласно световните тенденции.                         Важното е селото като териториално селище да съществува, да се развива и поддържа необходимата за нормален живот инфраструктура и да се оглася постоянно от хора от всички възрасти.

Основания за този оптимизъм ми дават и проявените в момента инвеститорски намерения за:

–          Изграждане на рибовъдно стопанство в района на стопанския двор;

–          Изграждане на голф – игрище в района на „Равнището” и др.местности;

И постоянно преминаващите през и около селото колони от : мотористи, колоездачи, АТВ та, туристи и др.                                                                                                                    Да се надяваме, че всички те имат добри намерения и ще допринесат за бъдещето развитие на това прекрасно планинско Бългорско селце.

Такава беше накратко картината, видяна и чута от мен  за цитирания  период в Горни Окол .Може да се кажат още много други неща, но се страхувам , че ще стана досаден.Имах желание да напиша тези истории сега, докато все още има живи хора от селото, свидетели на тези събития, които могат да потвърдят или ако не са съгласни с моите твърдения да изкажат своите  аргументирано, защото не вярвам в коректността и истинността на „поръчковите историци”, призвани по професия да опишат обективно историята. Надявам се, че всеки, който прояви интерес и прочете написаното от мен, ще допълни и нещо от себе си, като по този начин може да се „развърже кълбото” за позабравеното минало на Горни Окол и се предложат смели идеи за бъдещето му.                                                                                                                       С това искам да потвърдя тезата, че „народ който не познава историята си, няма бъдеще”.

Благодаря на всички, които ми оказаха съдействие и подкрепа, включително и морална при написването и оформянето на този материал.

 

Специална благодарност на сина ми Стоил.

 

26. 12. 2012г.


 

 

 

  3 comments for “Глава 7

  1. Тинка Веселинова
    08.01.2013 at 16:53

    Генчо,за мен ти си най-големия родолюбец на Горни Окол!Гордея се,че сме приятели!
    Махалата“Бигоро“,където пораснахме заедно,самото село,а и околностите около него,станаха любими на цялото ми голямо семейство!Благодаря ти,че създаде този сайт,за да могат децата ми да обогатят своите знания за любимото си кътче!

  2. Генчо
    08.01.2013 at 18:53

    Тинче, благодаря за чудесния ти коментар. Аз, също се гордея с истинското ми приятелство с цялото семейство на баба Витка и дядо Веселин. Ще ти разкрия една малка тайна: Когато бяхме краварчета, дядо Арангел ми нареждаше да „карам кравите на паша“само с Гошо Гръчки, защото „Он е умно, кротко и добро дете“. Разбира се ,че аз изпълнявах това негово разпореждане от сърце, защото и аз бях на същото мнение и с брат ти останахме много близки приятели и досега. Освен това, никога няма да забравя голямата морална помощ и подкрепа, която ми оказа твоето семейство в най – трудния момент от живота на моето семейство. И все пак, мисля, че не е редно да има класация за това, кой какъв родолюбец е, защото по мое убеждение тези неща се доказват и не бива да се изтъкват или пък класират по степени. Идеята ми, за да се хвана с тази несвойствена за мен работа беше същата, която и ти споделяш: нашите деца да обогатят своите познания от досегашното минало на Горни Окол и на тази база да продължат да пишат историята на съвремието и бъдещето на селото ни.

  3. gergana zaharieva
    25.04.2015 at 9:55

    mnogo hubavo opisanie na nai hubavoto selo

Вашият коментар

NextGEN Public Uploader by WebDevStudios