Глава 5

„М”

Имена на хора; Фамилии; Прякори:

Младен Китановедин много добър по характер и истински селски човек, работлив и услужлив. Работеше в ДЗС то с каруци и почти няма къща, където да не е помогнал при необходимост, независимо, по кое време на денонощието е,

Манол Немио –глухоням човек от селото, от бигорската махала  – много умен, човечен, съпричастен и оʹправен  в живота въпреки недъзите си. Като малък беше изпратен на училище за глухонями, но майка му го прибра да и помага, защото нямаше друг мъж в семейството. Сутрин като излезе на улицата, понеже говори много силно, без да се усеща се чува в цялото село обръщението му към някого/ може и към коня му/,

Милчо Чакъров-учител и директор на училището. На мен ми преподаваше по български език. Имаше навика да наказва провинилите се ученици с пръчка по ръцете и цепеници под колената. Най-непослушните ги затваряше в склада за дърва.,

Мишаʹловци-нашият род, Муʹлежовци, Малиʹновци,

Мрънци- прякор на моя съученик Манол Чекалски, Мазаʹно, Митра Чалева,

“Муката”-псевдоним на човек от селото. Любимото му изречение когато го питах как е беше: „Дете, шчо е мука, се е тука”,

Маскаʹ.

Местности:

Муʹлежова китка-местност в Плана планина;

мулежовата могила-намира се в северна посока на селото от към „бигоро”,

манастирчеʹто-местност в “калковско “. По време на детството ми имаше останки от калковския манастир. В близост до него имаше минерална вода, за която хората казваха „банята”,

муʹовица,

маджаʹрска падина,

мушчеʹльо-там се намира ретранслатора над долни Окол.

Други:

маш-мъж,

меʹнека-мен,

момляʹче-момиче,

малиʹо-малкия / син, брат и т.н./,

малаʹта врата-малка вратичка, която се е оставяла на старите къщи да излизане в задната част на двора, най-често за бягане от нежелани гости / турци, бирници и др./,

маʹтеница-разбито в бучка кисело мляко,

маʹтара-манерка, маʹчка-котка, мачоʹк-котарак,

меʹшиʹна-корем, Мурджо – име на куче, Мръчко – име на куче,

“мукомаʹр”-куче, което хапе без да лае от засада / от зад /. Такова прозвище имат и хора, които ти се усмихват, а пък зад гърба ти правят „мърсотия”,

“мааʹниго тоя”-остави го този,

мачеʹта-ранни пролетни стръкчета от върба,

меʹсечина-луна,

мъʹрляв-мръсен физически, немит човек,

мръсник-лош, подъл човек,

мертеʹк-обработено дърво за покрив / “ребро” на технически език/,

мекереʹнесериозен човек, на който не може да се разчита, муʹка-мъка, маска́,

мулуʹзин-смотан човек, не разговаря с хората,

мискин – лош, подъл човек,

мираʹз-даване на откуп за булката. Най- често това е нива, ливада, гора, животни и т.н. В нашето семейство като “мираз” бяхме получили от рода на майка ми нива в “цигански дол, гора в “гарината”и ливада в „даутов дол”,

мераʹмясто за паша на добитъка

 Мусала-най-високия връх на Балканския полуостров /2925 м./ 

   Автора по най-трудния маршрут                            Поглед от върха към

                            към върха                                    „Маричини езера“ и др.върхове 

                

„Свободните“ рилски коне край „Мусала“

                                            

Мальовица-един от най-красивите върхове на Рила.Любимо място за екстремен туризъм и алпинизъм на много хора, включително и на мен,

Мальовишки дял на Рила-върховете в северозападната част на Рила: Орловец, Злия зъб, Ловница, Камилата, Купените, Попова капа и др., които са едни от най-трудните и атрактивни. Гледките, които се откриват от тях са великолепни, а самото им изкачване е истинско удовлетворение за победа на духа и волята.

     Автора на вр. Орловец

     на фона на Мальовица                               на „Мальово поле“ към връх Мальовица

                  

  Към връх Мальовица                                           Поглед към „Рилски манастир“ от 

                                                                                               връх Мальовица

               

морал  Думичката „морал”/ камо ли „нов морал”, както заявяваха някои величия преди да поемат управлението/ не се познаваше от хората и не се употребяваше в разговори и възпитание, но се спазваха всички морални категории в живота, част от които са включени в десетте божи заповеди/ не лъжи, не кради, не убивай, не пожелавай жената на ближния си и т.н./.

Защото освен трудолюбието, чистия въздух и прекрасната природа и отношенията между хората бяха  чисти, искрени и душевни както в семействата, така и на вън.

В селото цареше патриархалния начин на живот в най- добрите му страни и наследяван от поколенията. Най- възрастния мъж беше господар на положението в семейството и носеше отговорност за просперитета му. В нашето семейство по мое време това беше дядо Арангел.

Държеше се на моралните и човешки норми на членовете на семейството и това се предаваше от поколение на поколение.

Хората си помагаха; деляха полагаемото им се както трябва, ако е общо; не се лъжеха при покупко – продажбите помежду им; пееха и се надпяваха по между си както по време на работа на нивите, на полето, така и след това.

Почитаха религиозните празници и съборите на селото и умееха да се веселят.

Ходеха на черква/ малко са села в България с две черкви с голямо историческо минало, при това изографисани от зографи на най-добрата школа за времето си  – самоковската/.

Дворовете на къщите и на кошарите /саиʹте/ бяха оградени най-често с каменни дувари на глинен разтвор, плетове, смрики  /хвойнови храсти/ или друг тип паянтова ограда.

Къщите и портите не се заключваха. Затваряха се с някаква кука или витлеʹ. Ако имаше ключ, той най- често служеше за да се затвори вратата против отваряне от някакви животни и се поставяше пред вратата под изтривалката или зад метлата. Даже в това време се срещаха надписи на входните врати със следния надпис: „Ключа е зад вратата под метлата”.

Аз не съм свидетел, но моите родители с възпитателна цел  ми разказваха за следния случай: едно дете връщайки се с кравите от паша изважда един корен с картофи от нивата на друго семейство. За късмет случайно го вижда селския пъдар/”поʹляк”/. Хваща го, връзва на врата му картофа, заедно със стеблото и коренището и го повежда из селото така, както мечкарите водеха мечки. Обикаляйки селото, той го е накарал да повтаря непрекъснато и на висок глас  думите: „Я краднем коʹмпир”. Представяте ли си какъв срам и позор е било това събитие за него и родителите му. Това дете в последствие стана един от най – добрите работници-занаятчии в определен занаят в България и си направи саморъчно една от най-хубавите вили в Горни Окол. За съжаление, Господ го прибра и него твърде рано.

Коментара е излишен.

Пренесена тази случка в днешно време в България-от всякъде ще се чуват думите „Я краднем …”.

 

 „Н”

Имена на хора; Фамилии; Прякори:

Николай Христов / Кайо/- единственият художник- карикатурист от селото.

Много талантлив. Той е автор на стената-картина в хола на вилата ни /чудесен пейзаж от Горни Окол/, който той направи в1982 г.- непосредствено след завършване на художествената гимназия,без никакъв професионален опит,


Никулина, Неʹдкови.

Местности:

неʹмушчица.

Други:

ноʹдзе-крака, 

неʹке-няма,“неке да го / я/ баде”-няма да я/ го бъде,

нефелна-развалена, не струва храна, болна жена,

немоʹй-недей,

нуʹжник-клозет на двора,

найде´ – намери,

навиʹлци-купи сено, изсушено и събрано на ливадата-готово за прибиране,

не чини-не струва,

навиʹри-надигна / “он навири нос”/,

наваʹм– насам,

“на жив маш жената не барай”- приказка, чута от мен от възрастни хора. По това време се държеше много на морала на хората. Често обаче мъжете са били известно време извън селото-войници, на военна служба и /или на война, на работа извън селото и др. Живота е предлагал възможности за изневяра и по този повод е излязла и тази приказка. Имало е случаи, когато за мъж заминал на война се пуска слух, че е загинал и тогава може да стане грешката. Истината е била, че е имало такива случаи и когато мъжа се върне жив- стават неприятните моменти,

наʹплат-дървена част от колело на каруца,

навоʹща-навуща-парчета от плътен ръчно тъкан плат, които се навиват около долната част на краката на мъжете. Предпазват от дъжд, сняг и студ. При определени условия са по ефективни от ботуши,

натуʹтка-накани, реши.  додека се натутка, оно избега′”/ докато се накани, то /пилето/ избяга/, 

напиʹням се-напъвам се,

напни го де-напъни го по силно,

наʹръч-събрани купчина дърва за огрев,

наʹдам се-надявам се, 

наʹвляк-неканен гост,

надвиваʹч-човек, който обича да се налага над другите, включително и физически.

 Национализация. 

Ще се опитам накратко да опиша този процес в Горни Окол, като пряк свидетел на събитията.

Какво стана след 60 те години, че настъпихаголеми промени в бита, морала, отношенията в семействата и между хората като цяло?

В селото, макар и със закъснение /поради специфичния му планински характер/ започна с пълна сила национализацията /наречена в началото  „колективизация” за по благозвучно през 1958 и 1959 г./или както и друго да се нарича комунизма с неговите правила и норми на живот.

Иззета беше по най- бруталния начин „силата” на хората от Горни Окол / земята, добитъка и свободата да разполагат с тях/- все неща, които са им помогнали да оцелеят от векове.

Хората се почуствуваха ограбени.

По голяма част от тях /особено по възрастните /не можаха да разберат замисъла и тенденцията на тези действия. Още повече, че те се извършиха по най- бруталния начин от непознати хора и /или хора от селото, които не бяха с добра репутация.

Специално в Горни Окол бяха пристигнали комисари от Самоков и /или София, които с някои „другари” от  Окол  извършиха този процес.

Комисарите, които бяха плъзнали по селата си „пееха своите песни” и говореха за „светлото бъдеще”, което за съжаление никой не го беше видял, пък и не го видя и до ден днешен.

Страната, от която „черпеха” опит никога не е имала свободни селяни /собственици на земи и добитък/ и за това при тях това мероприятие е било много по лесно за изпълнение.

За сметка на това обаче, хората от тази велика страна по край някои хубави, човешки черти имаха и много други, противоположни на нашите / алкохолизъм, мързел, кражби, подлизурство, подкупи и т.н./, които за съжаление успяха да внедрят  в някои от българите и в частност в хора от Горни Окол.

Започваха с „благи приказки”. Който не искаше да ги разбере беше изнудван и заплашван. Накрая, най – непокорните бяха  „разхождани”с камионетка със затъмнени стъкла и завързани очи без да знаят къде ги карат /най- често те са обикаляли около селото без да занаят това/ и ако не се съгласят да подпишат, ги качваха в „пета стая” в Общината за „съветване”.

Дядо Арангел и баща ми „са минали по леко”– със заплаха, че ако не подпишат – сестрите ми/ 4 на брой/, които в този момент вече учеха средно образование в Самоков, София и Дупница ще бъдат върнати веднага в селото, а аз, който бях отличник в селското училище /бях в пети клас/ никога няма да мога да напусна селото и да отида в града. При тази „препоръка ”баща ми и дядо Арангел след дълги колебания и размисъл са подписали в името на бъдещето на децата си. От дистанцията на времето мога да преценя, че са постъпили разумно, защото в противен случай не се знае каква щеше да бъде съдбата ни.

По жестока беше съдбата на семейството на моя вуйчо Яне-брата на майка ми и няколко други семейства от селото/ Яне Грошарски, Истилиян Малинов, Тодор Башов и др./.

Те въобще не подписаха за влизане в ТКЗС -то, въпреки огромния физически и морален тормоз, който беше упражнен върху тях.

Въпреки, че не подписаха, новата власт им взе най хубавите ниви, ливади и гори и за „компенсация по тогавашните правила” им дадоха имот в най- отдалечената и най-неплодородна част от землището на Горни Окол- на границата с имотите на с. Широки дол, с. Райово и с. Алино  в Плана планина/ на около 15 км. от селото-почти колкото е разстоянието до гр.Самоков/

Отгоре на това, не дадоха и една стотинка пенсия на възрастните хора.

Добре, че бяха отгледали и възпитали в друго време децата си, че изживяха по достойни старини, въпреки „дамгосването” от новата власт.

 По време на национализацията селото ни е наброявало около1400 души. Постепенно започва да намалява, като през една от най-успешните години на социализма-1982  г. вече е на половина, за да стигне през 1990 г.-около 400, а през 2011 г.-  192 жители.

Така, че категорично се противопоставям на развиваните тези от някои пишман социолози и политици, че обезлюдяването на селата е започнало след 1989  г.

Може да кажем, че то продължава и тогава, но генезиса е много по рано.

Причините според мен за нашето село  са:

         изземване от хората на най- ценния им капитал / земя, добитък, инвентар и др./;

         близостта до София;

         никаква готовност на държавата да извърши разумно и полезно тази национализация;

         абсолютно ниското заплащане на надниците на хората-20 стотинки на трудов ден;

         нуждата на столицата и страната от евтина, необразована работна ръка : милиционери, пожарникари, шофьори, строители, миньори, металурзи и др.

За разлика от населението, броя на къщите не само, че не намалява, но и поддържа относително постоянен брой и до днес /около 300- 400/.

При национализацията в селото имаше приблизително около :

         десетки хиляди овце;

         хиляди крави, волове, телета, коне и др. домашни животни;

         хиляди декара обработваема земя;

         частни, общински и държавни земи, гори, пасища и ливади и др.

За голямо съжаление, сега в селото има само около 50 овце, около 20 кози и 7 крави. Наистина дойде времето, когато се сбъднаха пророческите мисли на стари хора от селото казани през 80 те години на 20 век, че ще дойде време, когато ако ти се допие прясно мляко от крава или овца няма кой да ти даде.

 Въпреки примитивната техника/ спрямо сегашната и тази по онова време в западните, развити капиталистически страни /преди национализацията земята, ливадите, горите и пасищата се поддържаха в един вид, достоен за завиждане при днешната ситуация.

 Земята беше разделена на отделни ниви, ливади  по фамилии в различни райони на землищата на селото с цел-всяка фамилия да има земя в различни по плодородие и други условия землища. Нивите бяха разделени със слогове, а ливадите  – с „копки” и /или други начини.

Към всяка нива се падаше по 1 слог от горната и страна, който собственика на нивата го ползваше и като пасище за добитъкаи /или източник на сено. Освен това ползваше и насажденията / най- често джанки, диви круши и /или ябълки, къпини и др. естествени плодове/, които са на слога и в нивата.

По голяма част от фамилиите притежаваха и собствени гори.

Подписвайки / пък и без да подпишат/, че са съгласни да влязат в кооператива, всичко това стана собственост на държавата, без да има готовност да го съхрани и ползва ефективно.

 Всички  животни бяха разпределени по различни кошари, обори и др., но беше забранено да бъдат в собствените /при досегашните си собственици/, което създаде големи проблеми както на организаторите, така и на доскорошните собственици.

Животните бяха свикнали да се прибират по домовете си. Имаше заповед да не се допускат. Който я наруши ще бъде наказан най- строго. Спомням си как вечерно време на портата идваше нашата крава, заставаше там и започваше да „мучи”/реве/. Аз също рева и моля баща ми да я пусне. За съжаление той ми отвръщаше с шамар и ми казваше, че ако я пуснем-с нас е свършено.

Какво стана с хората от селото след „национализацията”?

Най-възрастните хора не можаха да преживеят изземването на недвижимото им и движимо имущество без стотинка и без никакво възмездяване и затова набързо един по един си отидоха. До такава степен бяха свикнали с него, че по нататъшния им живот се виждаше невъзможен.

 По –голяма част от хората на средна възраст при национализацията и работоспособни поеха по различни пътища:

тези, които имаха повече деца и са най-възрастните в семейството /както моят баща/ и имаха морални ангажименти съгласно тогавашните морални категории да догледат „старите”, оставаха на село и станаха по принуда кооператори /полевъдни и животновъдни работници по тогавашните категории за труд/ при мизерни заплащания, защото друго нямаше какво да работят. В началните години частната собственост / крава, теленце, овце и др./ беше абсолютно забранена. В ТКЗС то се работеше за стотинки, а освен, че трябваше да се яде, трябваше и деца като мен да учат някъде, да плащат квартири, храна, ученически униформи и др.

Портретите на комунистическите вождове не ни хранеха, но ние бяхме длъжни да ги знаем наизуст и да произнасяме с въодушевление имената на тях и техните партии по време на митингите, дори и тези на 24 май. В интерес на истината трябва да признаем, че  тогава ние децата / за разлика от възрастните/ все още приемахме тези порядки като нормални и ги изпълнявахме.

другите тръгнаха да си „търсят късмета” в града /най-много в София и по малко в Самоков/.

Близостта до столицата даде голямо предимство на хората относно избора на нова професия. Голяма роля в тази миграция оказа и започналата индустриализация на България.

Какви бяха най –често срещаните професии, които се усвояваха от Околци : милиционери, пожарникари, миньори, старшини при военните, работници в строителството и в някои от новопостроените заводи, работници по поддържане на В и К мрежите на София, на която те казваха „Вода и Кал и Вино и Кебапчета” и др.

По това време, в тази връзка имаше и съответни вицове и песни, една от които съм запомнил и звучеше така „ От село комбайнеро, дошел е у градоʹ. Направили му шинеʹло и станал милиционер” и т.н. с припеви.

Най-често тази първоначална миграция се извършваше от мъжете.

Жените на част от тях и други идваха в последствие, като за целта трябваше да им се намери подходяща работа и квартира.

 Най-често срещаните професии на тези жени бяха: работнички в завод/ обувен, шивашки и др./, готвачки, чистачки, лелки в училища и детски градини, санитарни работнички и др.

                   „Статистическа извадка“ на населението на Горни Окол в 1960 г.

                    Тук може да видите всички категории хора, описани по горе!

                       

    Гости в двора на Стоил Мишалов                           Сватбарска маса

   И на двете снимки дядо Арангел е в средата, с накривен калпак, цигара и усмивка от сърце.  

  Tetki          dashteri i zetove.jpg

          Тетките, леля Петкана и др.                       Дъщери и зетове

 „О”

Имена на хора; Фамилии; Прякори:

Околски-фамилия от Самоков, „Охтиката”.

Местности:

оʹтсек, окоʹлски рид, околски дол,

огледаʹлото”-„Околско” наименование на космическата станция в Плана планина.

ортаʹшките валози-местност на границата с Пасарелската мера. При пашата на добитъка са се ползвали съвместно с тези от Горни Пасарел,

Други:

оти-защо,

одеве-преди малко,

оджак-огнище, 

одая-стая,

окарина-глинена свирка,

ораʹти-говори,

ортак-съдружник,

он-той, он ке ти види сметката / той ще те набие/, она-тя, они-те,

оʹратник-дървен прът, разклонен на края, в който се слага слама, която се разпалва и той се върти. Този обичай се изпълнява вечерта на „простени поклаʹди”/ сирни заговезни/. При въртенето се изричат думите : “ Оʹрата, коʹпата-дай ми дедо момаʹта,оти ке ти запалим брадата,

“он тражи на работата лекото, а на лебо мекото”,

одар-легло на човек,

одрове-в кошарата за лежане на  едър рогат добитък,

“он руча живи ора “ – / той яде живи хора “/- отнася се за един човек, живял в с. Говедарци. “Чърчил” му е бил прякора. Много буен, който в пиано възбудено състояние е отхапвал части от тялото на човека / уши, нос и др./, който спори с него или му се противопостави, или не му е симпатичен. Същият е вдигал кръчмарска маса със зъби. Негови случки са описани и в романа на Асен Христофоров-„Вуцидей”, но съм ги слушал и от хора от селото ни, преди да бях чел романа. Даже, някои мъже от селото са се опитвали да възпроизведат неговите подвизи с масата, но са се лишавали с част от зъбите си,

оʹремаг-селската кръчма,

опашиʹна-дървена /стоманена тръба по средата на каруцата и стърчаща от зад,

опиʹнци-ръчно изработени цървули-най-често от телешка кожа,

отамнаʹ се –опъна се, отпадна,

оти ?–защо?,

оддеʹка идеш ?-от къде идваш ?,

отрошляк”- отпуснат мъж, най-често изоставил здравето и външния си вид, „върви след събитията”,

“Ойде си като ланскио снег”,

 отаʹва-последното окосено сено за годината/ по меко и по вкусно от другото. Най- често се пази за храна на агнета, телета, кончета /,

оглавниʹк-за водене и управление на коне, крави и др. животни, оклюма-увисна / “ он оклюма нос “/, осиль-остри парченца от класа на житото, които се отделят при вършитбата и са много неприятни за тялото на човека, особено, когато е потно. Те се “набиват” в дрехите / особено вълнени/ и трудно се отстраняват,

обраʹз-лице на човек /посипи ми с вода да си измием обраʹзо/,

остеʹн-дървен прът, заострен в края за мушкане на впрегнати в ярема волове /крави и др.,

 Окол.

Околностите на Горни Окол /”Женска могила”, „Клапатаʹница,  и др. местности/ са може би единственото място в България, където като застанеш виждаш като на длан: цяла Рила планина от изток /Юндола/ до запад /връх Кабул и др./, Лакатишка Рила, Витоша, Плана планина, Стара планина, Средна гора, Ихтиманска Средна гора, най-големия язовир в България /Искър/ и много други неща, в т. ч. Самоков и селата около него, Боровец и  всички ски писти в Рила,  най-големите и атрактивни върхове в Рила и др.

Подобен изглед може би може да се види само от някое селце в Алпите.

Това трябва да се оцени от всички, които имат нещо общо с Горни Окол и да се гордеят с тази „божия дарба”.

Но, за да се оцени по достойнство, трябва по често да слизаме от колите, джиповете, моторите и АТВ и да се отдадем на негово величество „кракомобила”, както някои казват;

Горни и Долни Окол като двама братя, но не съвсем!

            

Пийнал селянин от  началото на 20 век

 От Чудомир

  

продължи към глава 6




 



  1 comment for “Глава 5

  1. 24.02.2013 at 21:08

    Генчо,
    Нямам думи. Толкова съм развълнувана и от идеята и от това, което сте направили със Стоил. Толкова имаме нужда да погледнем назад, да се върнем към корените, да разкажем на децата откъде идваме. Плача и гледам снимките „Гости в двора на Стоил Мишалов“. Всичките ни родители и близки са там – млади, хубави. Може да отвориш рубрика „Спомени на други Мишаловци и техните потомци“ и да стане чудесен форум на рода. През очите на поколенията. Ако мога с нещо да допринеса, пиши. Поздрави.
    Лидия

Вашият коментар

NextGEN Public Uploader by WebDevStudios