„Жътва е сега, пейте робини“… Спомняте ли си кой е автора на това стихче?

poleljulka

Тъй като не разполагам с автентична снимка на жътвари от Горни Окол – прилагам друга, но процеса и вида на хората по това време е идентичен. Житото е узряло… Жените жънат и пеят жътварски песни на тази нива. Обикновено по време на жътва те се групират по родов или друг признак и жънат заедно на нивите на различни стопани. така жътвата „спори“повече, защото тя зависи силно от сезона и времето / …“С ръкав избърше си челото , и дълго гледа към небото. А то е сиво …“. Майката с малкото бебе също е тук, защото тогава нямаше отпуски по майчинство. Бебето лежи /седи/ в „люлката – цедилка“, майката жъне, а то като заплаче тя го накърми и пак продължава… И така, докато се ожъне цялата нива. Стопанина събира „ракойките“ и ги оформя във вид на снопи, които се подреждат по специфичен начин на „кръсци“.
Кръсците се товарят на каруцата и откарват в“гумното, за вършеене тогава, „когато им дойде времето“ /реда/. Като си тръгнат жътварките пак пеят и се надпяват с други , от други ниви на други местности – на километри от тях и т.н. Но … хората макар и много уморени физически – бяха щастливи, че са осигурили хляба за семейството. Колко малко неща носеха радости щастие на хората тогава?!…..

Вашият коментар

NextGEN Public Uploader by WebDevStudios