Една сто годишна къща в горни Окол.

къща със зимник и кошара от началото на 20 век

Това е т.н. от мен „Цвильова къща“ по името на фамилията , която и до последно живееше и я поддържаше до днешни дни. Това е една изключително ценна от културна, социална , архитектурна и историческа гледна точка старина, от която може да правим много изводи за живота на нашите деди и прадеди и т.н. Ето защо аз я ценя много и всеки ден, когато излизам на поредния туристически излет минавам покрай нея. А тя се намира на най – централното място на селото – на 50 м. срещу кръчмата в източна посока . Тъй като съм един от хората, родени и израстнали в селото в приблизително подобни на тази къща домове , и по професия съм строителен инженер, ще се опитам да я представя пред вас в качеството си на НЕ упълномощен „екскурзовод“. Къщата е изградена върху основи от каменна зидария на глинен разтвор . Камъните са добити от някоя скала в околностите на селото чрез чук, шила, лостове и „яки“ мъже и волове от някой от каменарите на селото по това време. Тогава все още „кариерите “ не са съществували, взривните работи също не са били известни и затова всичко, което е било необходимо за къщи, порти и т.н. се е изработвало по този начин и доставяло с яки волски впрягове. Стълбището е изградено също от каменни стъпала, върху глинен разтвор и затова все още е такова, каквото е изградено преди 100 години. Между другото, скалите , които се намират в околностите на Горни Окол са от най здравите скални породи – гранит и сиенит. Не случайно, когато се направи новото шосе от Самоков за София през 50 те години но миналия век, се разработи кариерата и всички павета и бордюри се изработиха от наши работници с шила , чукове и взрив, разбира се. Много от портите в къщите на селото и до сега има запазени цели каменни колони. Стените са изградени от дървени конструкции/греди, колони, макази/наклонени греди “ и др. които и до днес са издържали на земетръси, влага и др. неблагоприятни условия без да са „обработвани“ със защитни материали. Пълнежа е с дървен плет и мазилка от „убита глина“, смесена със слама. Покрива е от дървени покривни конструкции, върху които е положен пълнеж от „убита глина“ със слама и „турски керемиди“. Терасата /“кьошка“/ е също от дървени греди, талпи парапети. Къщата включва: на горният етаж предверие с „оджак“ и „одаята“, в която живеят почти всички. Вътре в одаята има „кофтор“/“циганска любов“ „/ за отопление до който е „спалнята на най – възрастните хора“. Останалите спят върху ръчно изработени рогозки от стъблата на ръжта или друг материал. Всяка вечер се застилат с ръчно тъкани черги върху тях, а сутрин се събират . Храненето става върху „паралията“чрез сядане на трикраките столчета или направо на пода. Пода е обработен с „глинена замазка“ , върху която се полага периодично разтвор от говежди фашкии /ла…/. Преди празниците може пода да се обработи и със специален разтвор от червена глина, която се добиваше в калковската мера. До одаята има килер и малка стая наречена „невестарник“. В нея имат право да спят само младоженците.
Долу се намират мазето и кошарата. Кошарата „помага“ много през зимата, защото топлината отделяна от домашните животни и техните изпражнения затопля пода на горните помещения, т.е. играе функциите на „парно котле“. И още много други неща може да се напишат, но … за сега толкава.
Аз бих се обърнал към хората и институциите , от които зависи запазването на тази великолепна историческа ценност на селото да се направи , каквото трябва и е възможно поне за още десетки години…
Подобна на тази вековно къща, с малко по друго архитектурно разположение и „Бозевата къща“ в квартал „Бигоро“.

Вашият коментар

NextGEN Public Uploader by WebDevStudios